Едва тогава дочу слабия звук от приближаващи стъпки. Тя тихо изруга, почисти бързо писалката на Джулен и върна всичко по мястото му. После изтича в хранилището, прибра картата в книгата и я върна обратно на рафта. Докато връщаше изрязаното парче дърво на мястото му тя чу как стъпките спират пред вратата на библиотеката. Сония бързо се отдалечи от стената и се съсредоточи върху скрина.
Спокойно! Тя си пое дълбоко въздух, повдигна шкафа и го долепи обратно до стената.
Вратата на библиотеката се затвори.
- Сония?
Девойката осъзна, че цялата трепери и затова реши да не се доверява на гласа си.
- Ммм? - отвърна тя.
Тия се появи на вратата на хранилището.
- Готова ли си?
Сония кимна и вдигна празните сандъчета.
-Съжалявам, че толкова се забавих. - Тия се намръщи. - Изглеждаш ми малко... неспокойна.
-Тук е малко страшничко - призна си Сония. - Но иначе съм добре.
Тия се усмихна.
-Да, понякога е така. Но благодарение на теб всичко е готово и можем най-после да се приберем и да поспим.
Докато вървеше след Тия към изхода, Сония притисна ръката си към джоба, в който лежеше картата, и се усмихна.
Глава 29
Откровение
Сония си пое дълбоко дъх и влезе в стаята за упражнения на Ийкмо. Застана до затворената врата, навела поглед към земята.
- Милорд - започна тя. - Извинявам се, че не ви се подчиних онази нощ. Вие ми помогнахте, а аз се държах грубо.
Ийкмо помълча известно време, след което се изсмя.
- Няма нужда да ми се извиняваш за това, Сония.
Тя вдигна поглед и с облекчение видя, че той се усмихва. Mагьосникът й посочи един стол и тя послушно седна.
- Трябва да разбереш, че това е моята работа - каза й той. - Вземам ученици, които имат проблеми в усвояването на Воинските умения и разбирам защо това е така. Но във всичките ми случаи досега, с изключение на твоя, учениците търсеха помощта ми по собствено желание. Когато осъзнаваха, че смятам да разглеждам лични въпроси, които може би са причината за техните проблеми, те трябваше да избират между три варианта: да приемат методите ми, да си намерят друг учител или да си изберат друга дисциплина. Но ти? Ти си тук, защото така пожела наставникът ти. - Той я прогледна право в очите.
- Прав ли съм?
Сония кимна.
- Никак не е лесно човек да харесва онова, което не му се удава. - Магьосникът я погледна сериозно. - Искаш ли да станеш по-добри в тази дисциплина, Сония?
Тя сви рамене.
- Искам.
Ийкмо присви очи.
- Подозирам, че не го казваш от сърце, Сония. Няма да издам отговора ти на твоя наставник, ако това те притеснява. Ако отговориш отрицателно, няма да се отнасям с теб по-зле. Внимателно обмисли въпроса ми. Наистина ли искаш да усъвършенстваш тази дисциплина?
Сония погледна встрани и се замисли за Регин и последователите му. Може би уроците на Ийкмо щяха да й помогнат да се защитава по-добре... но ако толкова много ученици се съюзят срещу нея, каква би била ползата й от уменията и стратегията?
Имаше ли друга причина да подобри уменията си? Определено не се стремеше да спечели одобрението на Върховния повелител, а дори да станеше толкова добра, колкото Ийкмо и Болкан, тя пак нямаше да е достатъчно силна, за да се бие с Акарин.
Но някой ден Гилдията сигурно щеше да открие истината за Върховния повелител. И тогава тя щеше да поиска да влее силата си в борбата. А ако развиеше воинските си умения, това само щеше да увеличи шансовете им.
Сония се изпъна. Да, това беше добра причина да усъвършенства уменията си. Може би часовете нямаше да бъдат приятни, но ако можеха един ден да помогнат на Гилдията да победи Акарин, тя щеше да научи всичко, което можеше.
Момичето погледна към Ийкмо.
- Щом е трудно човек да хареса нещо, в което не е добър, дали ще започна да го харесвам повече, ако усъвършенствам уменията си.
Воинът се усмихна широко.
- Да. Гарантирам ти, че така ще бъде. Но не през цялото време. От време на време ще има поражения, а аз не познавам човек, на който това да му харесва. - Той замълча и лицето му стана сериозно. Но първо трябва да минем през няколко сложни материи. Налага се да преодолееш доста слабости и причината за голяма част от тях е онова, на което си станала свидетелка по време на Прочистването.
Страхът от убийството ти пречи да нанасяш удари, а осъзнаването, че си по-силна от останалите, те прави още по-предпазлива. Трябва да се научиш да вярваш в себе си. Трябва да опознаеш границите на силата и Контрола си - и според мен няколко упражнения ще ти помогнат да го постигнеш. Този следобед Арената е твоя.