Сония го погледна изненадано.
- Арената ли?
- Само аз?
- Само ти - и учителят ти, разбира се. - Той пристъпи към вратата. - Да вървим.
Тя стана от стола и го последва в коридора.
- Арената не се ли използва всеки ден от другите класове?
- Да - отвърна Ийкмо. - Но аз убедих Болкан да намери нещо друго за класа си този следобед. - Той я погледна и се усмихна. - Нещо забавно извън Гилдията, за да не ги разгневи, че ти си намесена.
- Какво ще правят?
Той се засмя.
- Ще разбиват скали в една стара каменоломна.
- Какво ще научат от това?
- Да уважават разрушителния потенциал на силите си. - Той сви рамене. - Освен това ще им напомни за щетите, които могат да нанесат на околната среда, ако изнесат битките си извън Арената
Двамата стигнаха до главния коридор и продължиха към задното стълбище. Когато излязоха от сградата и тръгнаха към Арената, Сония вдигна глава и погледна към прозорците на Университета. Макар че не виждаше никакви лица, тя внезапно осъзна, че „частният” им урок всъщност ще се проведе пред очите на всички.
Слязоха по стълбището до портала на Арената, минаха през. тъмния коридор и отново излязоха на светло. Ийкмо вдигна pъка и посока към Лечителницата.
- Удари бариерата.
Тя се намръщи.
- Просто... да ударя?
- Да.
- Да.
- С какъв удар?
Той махна равнодушно.
- С какъвто и да е. Няма значение. Удряй.
Сония си пое дълбоко дъх, съсредоточи волята си и изпрати един огнен удар по невидимата бариера. Стотици тънки енергийни вълни пробягаха между извитите спирали. Въздухът завибрира, издавайки приглушен звън.
- Удари отново, но по-силно.
Този път цялата куполообразна бариера грейна. Ийкмо се усмихна и кимна.
- Не е зле. Сега вложи цялата си сила.
Вълна от сила премина през тялото й и от дланта й излетя ярък лъч. Усещането беше ободряващо. Бариерата грейна и пропука, а Ийкмо се засмя.
- Сега искам с всичка сила, Сония.
- Мислех, че преди го направих.
- Не съм сигурен. Представи си, че всичко, което има значение за теб, зависи от това усилие. Не задържай нищо.
Тя кимна и си представи как пред бариерата е застанал Акарин. Представи си, че до нея стои Ротан, на прицел на безмерните сили на Върховния повелител.
„Не задържай нищо” - каза си тя и освободи магията си.
Бариерата на Арената проблесна толкова ярко, че тя се принуди да закрие очите си с ръце. Макар звъненето да не беше по-силно, тя почувства как ушните й мембрани вибрират от звука. Ийкмо нададе тих ликуващ вик.
- Точно така! Направи го пак.
Тя го погледна.
- Пак ли?
- По-силно, ако можеш.
- Ами бариерата?
Той се засмя.
- Доста сила ще ти трябва, за да прекършиш бариерата на Арената. Магьосниците я подсилват от векове. На края на този урок очаквам спиралите да светят в червено, Сония. Давай. Удари още веднъж.
След още няколко удара Сония осъзна, че й е забавно. Макар блъскането по бариерата да не представляваше никакво предизвикателство, за нея бе истинско облекчение да нанася удари, без да спазва предпазните правила. Но всеки следващ удар ставаше все по-слаб и скоро тя можеше да създава единствено вълнички по повърхността на бариерата.
- Засега стига, Сония. Не искам да заспиш по време на занятията. - Той я погледна въпросително. - Как ти се стори този урок?
Тя се усмихна.
- Не беше толкова труден като обичайните.
- Забавляваше ли се?
- Така мисля.
- По какъв начин?
Тя се намръщи, после потисна усмивката си.
- Все едно... проверявах колко бързо мога да тичам.
- Нещо друго?
Не можеше да му каже как си е представяла, че разпилява Aкарин на прах. Но той забеляза колебанието й. Значи трябва да е нещо подобно? Тя го погледна и се усмихна пакостливо.
- Прилича на хвърлянето на камъни по магьосници.
Той повдигна вежди.
- Наистина ли? - Той се обърна и й даде знак да го последва към изхода. - Днес изпробвахме границите ти, но това в никакъв случай не показва каква сила ще използваш срещу другите. Това ще е следващата ни стъпка. Когато разбереш какво количество сила можеш да използваш безопасно срещу другите, тогава вече не би трябвало да се притесняваш да нанасяш удари. - Той замълча. - Минаха два дни, откакто Регин те изтощи до край. Вчера беше ли изморена?
- Малко, сутринта.
Той кимна леко.
- Ако можеш, довечера си легни рано. Утре силата ще ти трябва.
- И така, какво мислите за сестра ми?