Отегчена, Сония започна да наблюдава как съучениците й влизат и излизат. Тя слушаше как учителите произнасят имената им и се опитваше да отгатне що за хора са. Шерн, киралийското момче с тъмни кръгове около очите потрепна, когато чу името си. Той изгледа продължително учителя си и когато бутна стола си назад и се затътри към вратата, във всяко негово движение си личеше нежеланието му.
Регин се беше сприятелил с две момчета, Кано и Балон. Плахото киралийско момиче внимателно слушаше разговора им. Елийнското момче рисуваше малки фигурки в книгата си с хартиена обложка. Когато Исле се върна, тя рухна на чина си и обхвана главата си с ръце. Сония чу, че и останалите се оплакват от главоболие и реши да остави момичето на спокойствие.
Когато прозвуча гонгът, Сония въздъхна с облекчение. Всичко, което беше свършила до момента, беше да чете уроци, които вече знае, като влизащите и излизащите ученици постоянно й отвличаха вниманието. Не беше особено интересен първи урок.
В стаята влезе лорд Елбен и учениците бързо насядаха по местата си. Той ги изчака да се настанят и прочисти гърлото си.
-Ще продължим занятията си по Контрол по същото време утре - каза магьосникът. - Следващият ви урок ще бъде по История ма Гилдията - във втория кабинет по история на горния етаж. Можете да тръгвате.
В стаята се чуха няколко въздишки на облекчение. Учениците се изправиха, поклониха се на учителя и се отправиха към вратата. Сония се забави и видя, че елийнското момче се присъедини към групата на Регин и новите му приятели. Тя върна учебника на учителя и после ускори крачка, за да настигне Исле.
- Вторият път по-добре ли беше?
Момичето погледна Сония и кимна.
-Направих така, както ти ми каза. Не се получи, но мисля, че следващия път може и да стане.
- Това е добре. После всичко става по-лесно.
Изминаха няколко крачки в мълчание. Сония се чудеше какво още да каже.
- Ти си Исле от Фонден, нали? - разнесе се глас.
Исле се обърна и видя, че Регин и другите двама ученици се приближават.
- Да - каза тя, усмихвайки се мило.
-И баща ти е съветник на крал Маренд? - попита Регин, вдигайки вежди.
- Точно така.
- Аз съм Регин от Уинар - каза той, покланяйки се с престорена учтивост. - От Дома на Парен. Мога ли да ти кавалерствам до столовата?
Усмивката й стана още по-широка.
- Ще бъде чест за мен.
- Не. - Регин се усмихна подмилкващо се. - За мен ще бъде чест.
Той пристъпи напред между Исле и Сония, като принуди Сония да отстъпи, за да не се сблъска с него, и хвана момичето за ръката. Двамата продължиха по коридора, а приятелите на Регин ги последваха. Никой не погледна към Сония и тя се озова най-отзад на групата. Когато слязоха по стълбището на Университета, тя се спря и ги изгледа как се отдалечават, без да се обръщат.
Исле дори не й беше благодарила. „Нищо чудно - каза си Сония. - Те са богати глезльовци без никакви маниери”.
Но тя веднага прогони тези мисли: „Не, не бъди нечестна към тях. Ако трябваше да приема някой от тях в бандата на Херин, също нямаше да ми е лесно. В края на краищата те ще забравят, че съм различна. Просто им трябва повече време”.
Глава 3
Клюки
Когато Тания, прислужницата на Ротан, донесе подноса със закуската, Сония с въздишка се стовари в стола. Ротан вдигна поглед и когато видя нещастното и примирено изражение на лицето й, му се прииска да се беше прибрал след занятията предишната вечер, вместо цели часове да обсъжда уроците с лорд Пикин.
- Как мина вчерашният ден? - попита той.
Сония се поколеба, преди да отговори.
- Другите ученици още не могат да използват магията. Все още се учат на Контрол. Лорд Елбен ми даде книга, която да чета.
- Учениците не могат да използват магия, когато се присъединят към нас. Не развиваме способностите им, преди да произнесат клетвата. Мислех, че това ти е ясно - усмихна се той. - Има си някои преимущества в това силата ти да се развие по естествен път.
- Но така ще изминат седмици, преди да започнат уроците им! Всичко, което правих днес, беше да чета една книга - а тя е за неща, които вече знам! - Тя погледна нагоре, в очите й припламна надежда. - Защо да не остана тук, докато не ме настигнат?
Ротан положи усилия да не се засмее.