Денил видя широката усмивка на Тайенд и се изкиска.
- Ротан би казал, че тя говори „в прав текст”.
- Ха! - отвърна Тайенд. - Това е твърде меко казано.
Мейри Порени беше толкова обикновена, колкото брат й беше красив, макар и двамата да бяха слаби и добре сложени. Тя говореше открито и имаше интересно чувство за хумор, заради което лесно се харесваше на хората.
Имението, управлявано от съпруга й отглеждаше коне, обработваше няколко житни посеви и произвеждаше вина, които се търсеха по целите Обединени земи. Къщата беше просторна едноетажна сграда, с веранда, която я обикаляше цялата. След вечеря Тайенд взе бутилка и две чаши, и изведе Денил на верандата, където пред подредените столове се разкриваше изглед към лозята.
- А къде е съпругът й Оренд? - попита Денил.
- В Капия - отвърна Тайенд. - Мейри се оправя с всичко тук. Той идва на посещение веднъж на няколко месеца. - Той погледна Денил и снижи гласа си. - Не се разбират особено. Баща ни я омъжи за човека, който той избра за нея. Но, както винаги, се оказа, че онази Мейри, която съществува в представите му, няма нищо общо с истинската Мейри.
Денил кимна. Той беше забелязал как Мейри се напрегна, когато един от гостите спомена името на съпруга й.
- Ала трябва да ти призная, че мъжът, за когото би избрала да се омъжи, ако бракът й не беше уреден, щеше да се окаже още по-голяма грешка - добави Тайенд. - Напоследък и тя се съгласява с това.
- Той въздъхна. - А аз очаквам баща ми да избере и някоя подходящо-ужасяваща жена за мен.
Денил се намръщи.
- Не се ли е отказал вече?
- Едва ли. - Ученият завъртя чашата в ръцете си и рязко надигна глава. - Никога не съм питал досега, но чака ли ви някой в Киралия?
- Мен ли? - Денил поклати глава. - Не.
- Никаква дама? Никаква любима? - Тайенд изглеждаше изненадан. - И защо така?
Денил сви рамене.
- Никога не съм имал време за това. Твърде много работа.
- Каква например?
- Експериментите ми.
-И?
Денил се засмя.
- Не знам. Сега като се замисля, се чудя с какво съм успявал да запълня времето си. Със сигурност не е с посещения на онези сбирки, на които човек си търси съпруг или съпруга. Там не ходят жените, които биха представлявали интерес за мен.
- А какъв тип жена представляват интерес за вас?
- Не знам - призна си Денил. - Досега не съм срещал такава.
- Ами семейството ви? Те не се ли опитват да ви намерят подходяща съпруга?
- Опитаха веднъж, преди години. - Денил въздъхна. - Тя беше приятно момиче и аз бях готов да се оженя за нея, само за да задоволя желанията на семейството ми. Но един ден реших, че не мога да го направя, че по-скоро съм готов да остана сам и без деца, отколкото да се оженя за някой, когото не обичам. Стори ми се, че така щях да я нараня повече, отколкото ако откажа да сключа брак с нея.
Тайенд повдигна вежди.
- Но как успяхте да се отървете от нея? Аз си мислех, че в Киралия бащите уреждат браковете на децата си.
- Така е - засмя се Денил, - но една от привилегиите на магьосниците е правото да отхвърлят уредените бракове. Не му отказах направо, а успях да го убедя да промени мнението си. Знаех, че момичето харесва друг мъж, затова се погрижих да убедя всички, че той е по-подходящ за нея. Изиграх си ролята на разочарования ухажор и всички ме съжаляваха. Разбрах, че сега е много щастлива и има пет деца.
- И баща ви не ви намери друга?
- Не. Той реши, че - как точно се изрази? - щом съм решил да му се опъвам, ще ме остави на мира, стига да не скандализирам обществото, като избера някоя слугиня с ниско потекло.
Тайенд въздъхна.
- Струва ми се, че от тази случка сте спечелили много повече от правото за избор на съпруга. Баща ми никога не приема изборите ми. Отчасти защото съм единственият му син и той се притеснява, че няма да има кой да ме наследи. Но най-вече е недоволен от моите... как да го нарека... наклонности. Смята, че го правя нарочно, че съм обсебен от перверзните, че мисля само за физическото удоволствие. - Ученият се намръщи и вдигна чашата си. - Не е така, в случай, че се чудите. Поне не за мен. Аз изпитвам... някаква увереност, че онова, което е естествено и правилно за мен, е също толкова силно, колкото собствената му вяра кое е естествено и правилно. Чел съм книги за места и епохи, където да бъдеш момък е нещо също толкова обикновено, колкото... знам ли, да бъдеш музикант или фехтовач. Аз... говоря празни приказки, нали?
Денил се усмихна.
- Малко.
- Извинете.
- Не се извинявайте - отвърна Денил. - От време на време всеки има нужда да поразсъждава върху нещо.
Тайенд се засмя и кимна.