Сония намери входовете към тайните проходи с изненадваща лекота. Повечето се намираха във вътрешната част на Университета, в което имаше смисъл, защото проектантите на сградата сигурно не са искали разни ученици да се мотаят там. Механизмите за отварянето на вратите в дървената ламперия лежаха скрити зад различни картини и други стенни орнаменти.
Вместо да отиде в библиотеката, Сония започна да ги търси веднага след приключване на вечерните занятия. Коридорите бяха тихи, но не съвсем пусти, което бе причината този път да не се сблъска с Регин и приятелчетата му. Те предпочитаха да изчакат, докато тя си тръгнеше от библиотеката, когато бяха сигурни, че Университетът е празен.
Но въпреки това, докато се придвижваше по коридорите, тя се чувстваше напрегната. Надникна в няколко от скритите коридори, преди да събере смелост да влезе в някой от тях. Макар че беше късно, тя не можеше да се отърве от притесненията, че я наблюдават. Най-накрая, когато се озова в рядко използвана част от вътрешните коридори, тя се осмели да дръпне ръчката зад един портрет на магьосник, който държеше в ръце принадлежности за рисуване и свитък.
Панелът тихо се отмести навътре и от отвора нахлу студен въздух. Сония си припомни нощта, когато Фергън й беше завързал очите и я беше прекарал през тунелите, за да се срещне със Сери, и се сети как веднага беше усетила промяната в температурата.
Тя надникна вътре и видя сух, тесен коридор. Очакваше да види подгизнали от влага стени, каквито имаха тунелите под града. Обаче Пътят на Крадците минаваше под реката, а Университетът беше построен върху възвишение - а и на третия етаж трудно можеше да достигне влага.
Притеснена, че някой може да я види до отворения проход, Сония влезе вътре. После затвори вратата и тунелът потъна в мрак. Сърцето й подскочи, а след това тя потрепна, когато кълбото светлина, което създаде, грейна по-ярко от очакваното.
Сония огледа прохода и отбеляза, че подът е покрит с дебел слой прах. В средата на пътеката, там, където обикновено бяха минавали магьосниците, слоят прах беше по-тънък, но отпечатъците от обувките й си личаха ясно, което означаваше, че скоро никой не беше минавал оттук. Всичките й съмнения се изпариха. Нямаше да се сблъска с никого в проходите; те бяха на нейно разположение и тя можеше да си ги изследва колкото си иска. Това беше лично нейният Пък на Крадците.
Сония извади от джоба си картата, в която бяха описани проходите, и тръгна напред. Докато вървеше, не спираше да открива и да отбелязва нови входове. Тайните коридори стигаха единствено до по-дебелите стени на Университета, така че схемата им беше лесна за запомняне. Скоро тя вече беше обиколила целия горен етаж на сградата.
За сметка на това не откри никакви стълби. Сония прегледа отново картата и на някои места забеляза малки кръстчета. Отиде до местоположението на едно от тях и огледа внимателно пода. Разрина с крак прахта и откри процеп.
После клекна и с помощта на магията си внимателно премахна прахта. Както и беше очаквала, процепът се превърна в правилни ръбове, един, два... докато най-накрая пред нея не се разкри капак в пода. Сония се изправи и съсредоточи силата си върху него, пожелавайки си той да се отвори.
Дъската подскочи нагоре и през дупката се разкри долният коридор. Към стената беше прикрепена стълба. Сония се усмихна и слезе в коридора на долния етаж.
Разположението на коридорите на втория етаж беше почти идентично на това от третия. След като провери всички странични коридори, тя откри друг капак и се спусна на приземния етаж, И отново откри същата мрежа от коридори, в която имаше доста разклонения. Но освен това намери и стълби, които водеха още по надолу, под земята.
Изпълнена с въодушевление, тя откри, че основите на Университета са проядени от тунели и празни стаи, които бяха отбелязани с тирета на картата на приземния етаж. Тунелите не само минаваха по цялата дължина на сградата, но и излизаха отвъд стените и продължаваха под градините. Докато се отдалечаваше от Университета, Сония забеляза, че коридорът леко се спуска надолу, още по-дълбоко под земята. Стените вече бяха изградени от тухли, а от тавана стърчаха корени. Тя си спомни огромните размери на някои от дървета и осъзна, че се намира много по-надълбоко, отколкото бе очаквала.
Малко по-нататък таванът на тунела се беше срутил. Когато се обърна и тръгна назад, тя пресметна колко време е прекарала в проучвания. Беше много късно. Тя не искаше да дава на Акарин повод да излиза да я търси - или още по-лошо, да й нареди да се прибере в стаята си веднага след приключването на вечерните занятия.