Затова, доволна от успеха си, тя тръгна обратно към Университета и излезе на място, където знаеше, че едва ли някой ще я зърне как се измъква от тайната врата.
Глава 30
Смущаващо откритие
Докато Тания събираше празните чаши от суми от масата, Ротан се прозя. Той вече приемаше по-малки дози немин, но пък се будеше по-рано и прекарваше последните часове в непрекъснати тревоги.
-Днес следобед отново говорих с Виола - каза внезапно Тания.
- Тя продължава да се държи надменно - останалите прислужнички казват, че откакто служи на Сония, си е навирила носа. Но с мен се държи добре, защото аз мога да й кажа как да достави удоволствие на избраницата на Върховния повелител.
Ротан я погледна очаквателно.
-И?
-Тя ми каза, че Сония е добре, макар някои сутрини да изглежда изморена.
Той кимна.
-Това не е изненада, като се имат предвид допълнителните й занятия. А и дочух, че помагала и на лейди Тия.
-Освен това Виола ми каза, че Сония вечеря с Върховния повелител всеки първоден, така че той може би не я пренебрегва чак толкова, колкото се притеснявахте.
-Вечеря, а? - Ротан помрачня при мисълта за Сония, която вечеря с Върховния повелител. „Можеше и да е по-зле” - напомни си той. Акарин можеше да я държи непрекъснато под контрол, можеше... но не, той знаеше колко упорита можеше да бъде тя. Нямаше да позволи да я подкупят. Въпреки това Ротан не спираше да се чуди за какво ли разговарят.
-Ротан!
Ротан се сепна изненадано.
- Дориен ?
- Татко. Как си?
- Добре. А ти?
- Добре, но някои хора в селото не са. - Ротан усети загрижеността на сина си. - Имаме епидемия от черен език, някаква непозната разновидност. Когато премине, ще дойда отново за кратко, за да донеса проба на Винара.
- Ще се видим ли?
- Разбира се. Бих ли изминал целия този път, без да поговоря с теб? Мога ли да отседна в старата ми стая?
- Винаги си добре дошъл.
- Благодаря. Как е Сония ?
- Добре, съдейки по онова, което ми казва Тания.
- Не си ли разговарял с нея ?
- Не много често.
- Мислех, че непрекъснато ще те посещава.
- Твърде е заета с уроците си. Кога ще дойдеш?
- Не мога да ти кажа точно. Докато премине епидемията, могат да минат седмици или месеци. Ще ти се обадя отново, когато имам по-добра представа.
- Много добре. Две посещения в една година!
- Ще ми се да можех да остана по-дълго. До следващия път, татко.
- Пази се.
- Добре.
Когато мисловната връзка с Дориен прекъсна, Тания се засмя.
- Как е Дориен?
Той я погледна изненадано.
- Добре е. Откъде разбра, че е той?
Тя сви рамене.
- На лицето ви се изписва определено изражение.
- Така ли? - Ротан поклати глава. - Много добре ме познаваш, Тания. Твърде добре.
- Да - съгласи се тя и се усмихна. - Така е.
На вратата се почука и тя се обърна. Ротан махна с ръка, отваряйки вратата с магия и се изненада, когато в стаята влезе Ялдан.
- Добър вечер - каза старият магьосник. Той погледна към Тания, която се поклони и се изниза през вратата, като я затвори плавно зад себе си. Ротан му посочи креслото и Ялдан седна, като въздъхна от облекчение.
- Практикувах онова „слушане”, на което ме научи - каза той.
Изведнъж Ротан си спомни, че днес е четириден. Беше забравил напълно за сбирката във Вечерната стая. Определено беше време да спре да пие немин. Може би тази вечер щеше да се опита да заспи без него.
- Чули нещо интересно?
Ялдан кимна и лицето му стана сериозно.
- Сигурно са просто спекулации. Нали знаеш какви клюкари са магьосниците - а и ти имаш дарбата да си избираш ученици, които обичат да се забъркват в неприятности. Но се чудя дали той може да си позволи подобни слухове да се появят отново. Особено се...
- Отново? - прекъсна го Ротан. Сърцето му се разтупка учестено при думите на Ялдан. Беше му трудно дори да диша. Какво ли се беше случило в миналото на Акарин, за да накара хората да се усъмнят в почтеността му?
- Да - отвърна Ялдан. - Целият елийнски двор жужи като пчелен кошер, знаеш ги какви са. Какво знаеш за помощника на Денил?
Ротан си пое дълбоко дъх и бавно издиша.