- Значи става дума за Денил?
- Да. - Ялдан се намръщи. - Помниш ли слуховете, които се носеха за естеството на връзката му с един друг ученик?
Ротан кимна.
- Разбира се - но нищо не беше доказано.
- Да и повечето от нас просто не обърнаха внимание на слуховете и забравиха за цялата тая работа. Но, както знаеш, елинйците са по-толерантни към подобно поведение. Доколкото можах да разбера, помощникът на Денил е известен с това. За щастие повечето придворни вярват, че Денил не е наясно с навиците на помощникът си. Те като че ли намират ситуацията за доста забавна.
-Разбирам. - Ротан поклати леко глава. „Ех, Денил - помисли си той. - Като че ли не ми е достатъчно да се притеснявам за Сония! И ти ли трябва да ми носиш безсънни нощи?”.
Но може би нещата не бяха толкова зле, колкото изглеждаха. Както беше казал Ялдан, елийнците толерираха свободното поведение и обичаха да клюкарстват. Щом те смятаха, че Денил не е наясно с предпочитанията на помощника си и намираха неведението му забавно, значи нямаше никакви доказателства за някаква нередност в отношенията им.
А и Денил вече беше възрастен мъж. Можеше да се справи сам с критиките на обществото. Ако не друго, предишният му опит го беше подготвил за това.
-Смяташ ли, че трябва да предупредим Денил? - попита Ялдан.
- Ако не знае за помощника си...
Ротан обмисли предложението.
-Да. Ще му напиша писмо. Но според мен не трябва да се притесняваме особено. Сигурен съм, че той знае как да се справи с елийнците.
- Ами Гилдията?
-Единственото, което може да сложи край на клюките тук, е времето и нито ти, нито аз - нито пък Денил - можем да направим нещо по въпроса. - Ротан въздъхна. - Мисля, че тези спекулации ще преследват Денил до края на живота му. Освен ако по някакъв начин не бъдат потвърдени, всеки път ще звучат все по-изтъркано и по-нелепо.
Възрастният магьосник кимна и се прозя.
-Сигурно си прав. - Той се изправи и се протегна. - В такъв случай отивам да си лягам.
-Денил ще се гордее с шпионските ти успехи - додаде Ротан и се усмихна.
Ялдан сви рамене.
-Лесно е, щом веднъж му хванеш цаката. - Той тръгна към вратата. - Лека нощ.
- Лека нощ.
Ротан се надигна, отиде в спалнята си и се преоблече с пижамата си. Когато си легна, в главата му започнаха да се въртят неизбежните въпроси. Прав ли беше? Наистина ли слуховете за Денил щяха да се разнесат?
Сигурно. Но само ако нищо не бъде доказано.
Проблемът беше, че макар да познаваше Денил по-добре от всеки друг, приятелят му имаше една страна, която все още му беше непозната. Ученикът, на когото бе станал наставник, беше изпълнен и с неувереност и страх. Ротан беше спазвал дистанция, избягвайки определени теми и давайки му да разбере, че няма намерение да му задава въпроси във връзка с другия ученик. Той знаеше, че всеки човек, чийто личен живот беше преминал през обществено обсъждане особено в толкова ранна възраст - имаше нужда от тактично отношение.
Всички ученици мислеха за мечтите си, за нещата, в които беше обвинен Денил. Така работи човешкият мозък. Но това не означаваше, че те са виновни в нещо.
Ами ако онези слухове бяха истина?
Ротан въздъхна, стана и се върна в гостната. Когато беше станал наставник на Денил, той беше отишъл за съвет при Повелителя на Лечителите, предшественика на Винара. Лорд Гарен му беше казал, че мъжете си взимат за любовници мъже много по-често, отколкото си мислят хората. Старият Лечител се отнасяше с изненадваща търпимост към тази практика и му каза, че няма нищо лошо във връзката между двама зрели мъже, стига и двамата да са физически здрави.
Социалните последици обаче бяха много по-ужасни. Честта и репутацията бяха всичко за Домовете, а киралийският съд беше болезнено консервативен. Денил не можеше да бъде изхвърлен от Гилдията за това „престъпление”, но щеше да бъде отхвърлен от обществото. Сигурно щеше да изгуби посланическото място и повече никога нямаше да получи някакъв важен пост. Нямаше да го включат в проектите на Гилдията и никой от собствените му експеримент нямаше да получи внимание или финансиране. Щеше да се превърне в обект на присмех и жертва на...
Стига. Нищо не беше доказано. Това бяха просто слухове
Ротан въздъхна и взе бурканчето с немин. Докато разтваряше прахчето, той се замисли за изминалата година. Как можаха толкова много неща да се променят само за няколко месеца? Прииска му времето да се върне с една година назад, преди Денил да замине за Елийн, преди Сония да започне Университета.
Той се приготви за горчивия вкус, поднесе чашата към устните си и я изпи на един дъх.