Когато на вратата на кабинета му се почука, Лорлън подскочи от изненада. Рядко го притесняваха в толкова късен час. Стана от креслото си, отиде до вратата и я отвори.
-Капитан Баран! - възкликна изненадано той. - Какво ви води тук в този късен час?
Младият мъж се поклони и леко се усмихна.
-Простете ми за късното посещение, Разпоредителю. Радвам се, че ви намирам буден. Казахте ми, че мога да ви потърся, ако намеря доказателство, че при убийствата е използвана магия.
Лорлън усети как го пронизва тревога. Той отвори по-широко вратата и отстъпи встрани.
- Влезте и ми разкажете какво сте открили.
Баран влезе в стаята. Лорлън му махна с ръка да седне, заобиколи бюрото си и сам се отпусна в креслото си.
-И така, кажете ми какво ви наведе на мисълта, че при тези убийства е била използвана магия? - попита настоятелно той.
Лицето на Баран се изкриви в гримаса.
-Изгарянията по едно от телата - но нека първо ви опиша сцената. - Той замълча, като очевидно се опитваше да подреди детайлите в главата си. - Преди около два часа ни предупредиха за убийство. Къщата се намира в Западния квартал, в един от най-богатите райони - което е изненадващо. Не намерихме никакви следи от взлом, но един от прозорците беше широко отворен.
В спалнята намерихме двама мъже, млад мъж и баща му. Бащата беше мъртъв и имаше всички белези, които свързваме с извършителя на убийствата: разрези на китките и кървави отпечатъци от пръсти. По-младият беше още жив, макар че едва дишаше. Той имаше типичните изгаряния от удари по гърдите и ръцете, а гръдният му кош беше смазан. Но въпреки това успяхме да го разпитаме, преди да умре.
Лицето на Баран придоби напрегнато изражение.
- Той каза, че убиецът му бил висок и тъмнокос. Бил облякан в тъмни, странни дрехи. - Баран погледна към светлинното кълбо на Лорлън. - И едно от тези неща плавало във въздуха. Младежът се прибрал у дома и чул баща си да вика. Убиецът се изненадал, като го видял и му нанесъл удар без да се колебае, а след това изскочил през прозореца. - Баран замълча и погледна към бюрото на Лорлън. Л да, освен това носел...
Забелязвайки изражението на стражника, Лорлън погледна надолу. Дъхът му секна, когато осъзна, че човекът гледа към пръстен на Акарин, който проблясваше в червено на светлината. Той реагира бързо и вдигна ръката си към Баран, за да го види по-добре.
- Пръстен като този?
Баран сви рамене.
- Не мога да кажа със сигурност. Младият мъж нямаше време да ни го опише с подробности. - Той се намръщи колебливо. Не си спомням да съм го виждал досега на ръката ви, Разпоредителю. Moга ли да попитам откъде го имате?
- Подарък е - отвърна Лорлън и се усмихна накриво. – От един приятел, който не знаеше тази подробност за убийствата. Реших, че поне известно време трябва да го понося на ръката си.
Баран кимна.
- Да. Точно в момента рубинът не е от най-популярните камъни. И какво смятате да правите сега?
Лорлън въздъхна и обмисли ситуацията. При такова очевидно използване на магия той беше длъжен да уведоми Висшите магове. Но ако Акарин беше убиецът и разследването доведеше до разкриването му, това щеше да доведе до сблъсъка с него, от който се страхуваше Лорлън.
Ала ако се опиташе да прикрие доказателството и се окажеше, че Акарин не е убиецът, хората щяха да продължат да умира от pъцете на някой магьосник-отцепник. Когато накрая заловяха убиецът истината щеше да излезе наяве и хората щяха да започнат да питат защо Лорлън не е направил нищо...
- Това ще трябва да го разследваш сам.
Лорлън примигна изненадано. Мисловният глас на Акарин прозвуча като шепот. Разпоредителят едва се удържа да не впери поглед в пръстена.
-Кажи на Баран, че доказателството за използването на магия трябва да бъде запазено в тайна. Ако обществото научи, че магьосник е станал убиец, това ще породи паника и недоверие.
Лорлън кимна и погледна към Баран.
-Трябва да обсъдя това с колегите си. За сега не споменавайте никъде, че убиецът използва магия. По-добре да се справим с този човек, без обществото да разбира, че е отцепник. Ще се свържа с вас утре.
Баран кимна. Когато Лорлън се надигна от креслото, младият стражник скочи бързо на крака.
-Има още нещо, което може да предизвика интереса ви - каза Баран, докато вървеше след Лорлън към вратата.
-Да?
-Чува се, че Крадците също търсят този човек. Като че ли не им харесва наоколо да се мотае убиец, който да не е под контрола им.
- Да, сигурно е така.
Баран излезе в коридора.
-Благодаря ви, че ме приехте в този късен час, Разпоредителю.