Денил и Тайенд се спогледаха. По изражението на учения Денил предположи, че и на него зданието му изглежда негостоприемно. Магьосникът се обърна към слугите:
- Хенд, Кримен, минете напред и попитайте дем Ладейри дали ще ни приеме.
- Да, милорд - отговори Хенд.
Двамата слуги пришпориха конете си и се скриха зад следващия завой.
- Мястото не изглежда гостоприемно - промърмори Тайенд.
- Така е - съгласи се Денил. - Прилича повече на крепост, отколкото на къща.
- Някога е било точно крепост - каза Тайенд. - Преди векове.
Тръгнаха бавно с конете си напред.
- Какво можете да ми разкажете за дем Ладейри?
- Той е стар. На около деветдесет. Живее сам, ако не се брои няколкото му слуги.
- И има библиотека?
- И то доста известна. Семейството му е събирало всякакви редки предмети през последните няколкостотин години, включително и книги.
- Може би ще успеем да намерим нещо полезно там.
Тайенд сви рамене.
- Очаквам да намерим много необичайни неща, но малко от тях ще са ни от полза. Библиотекарят Иранд каза, че са се познавали с дема, когато и двамата са били млади, и го характеризира като „забавен ексцентрик”.
Денил хвърляше погледи към сградата през дърветата, докато продължаваха да яздят по пътя. Пътешестваха вече от три седмици, като не се задържаха никъде за повече от една нощ. На магьосника вече му бяха омръзнали посещенията на местните демове и проверяването на магическите способности на децата им, а никоя от попадналите им библиотеки не съдържаше нова за тях информация.
Разбира се, беше възможно и на Акарин да му се е случило същото. Нямаше гаранция, че търсенията му на знания за древната магия са се увенчали с успех.
Най-накрая наближиха моста. Той се издигаше на зашеметяваща височина над клисурата отдолу. Дълбоко в отвора на предната страна на сградата се виждаха огромни дървени порти, увиснали на толкова ръждясали панти, че Денил са зачуди как още не са паднали. Между портите стоеше слаб, белокос мъж с дрехи, които изглеждаха твърде големи за него.
- Приветствам ви, посланик Денил. - Гласът на стареца беше тънък и треперещ. Той се поклони вдървено. - Добре дошли в дома ми.
Денил и Тайенд слязоха от конете и подадоха юздите на слугите.
- Благодаря ви, дем Ладейри - отвърна Денил. - Това е Тайенд Тремелин, учен от Голямата библиотека.
Демът се обърна и се взря с присвити очи към Тейенд.
- Добре дошъл, млади човече. Аз също имам библиотека, нали знаете.
- Да, чувал съм. Библиотеката ви е известна из целия Елийн! -отвърна Тайенд с престорен ентусиазъм. - Пълна с редки издания! Бих искал да я видя, ако нямате нищо против.
- Разбира се, че можете да я видите! - възкликна демът. - Заповядайте вътре!
Те последваха стареца в малък двор, после минаха през ръждясала врата и влязоха в разкошно обзаведена, но миришеща на прах зала.
- Ири! - извика старецът пронизително. Чуха се забързани стъпки и се появи жена на средна възраст с престилка.
- Донеси на гостите ми нещо освежаващо. Ще бъдем в библиотеката.
Жената забеляза мантията на Денил и се ококори. Поклони се бързо и се изниза.
- Няма нужда да ни водите веднага в библиотеката - каза Денил. - Не искаме да ви притесняваме.
Демът махна с ръка.
- Въобще не ме притеснявате. Бях в библиотеката, когато дойдоха слугите ви.
Последваха стареца в коридора, после слязоха по дълга вита стълба, която изглеждаше сякаш е изсечена в скалата. Последната част на стълбата беше дървена и водеше към центъра на обширна зала.
Денил се усмихна, когато чу как Тайенд ахна. Явно този път вълнението на учения не беше престорено.
Залата беше разделена на равни части от редици с рафтове. Виждаха се полици с препарирани животни, стъкленици с течности, в които се съхраняваха разни твари или отделни органи, резби от всякакви материали, странни приспособления, образци от скали и кристали, безброй свитъци и плочици, както и рафт след рафт с книги. Тук-таме имаше огромни скулптури, които караха Денил да се чуди как са били донесени по стълбите в библиотеката - и дори как са били прекарани през планините. На стените висяха звездни карти и разни мистериозни чертежи.
Занемели от смайване при вида на тези чудеса, Денил и Тайенд вървяха подир дема. Ученият се вглеждаше в закрепените за полиците малки табелки с надписи и наименования.
- Какво означават тези номера? - попита той.
- Картотечна система - каза усмихнато демът, обръщайки се към тях. - Всяка книга има номер и картон с описание.