- Ние нямаме нищо подобно в голямата библиотека! Подреждаме книгите по тематика... доколкото е възможно. Откога използвате вашата система?
Старецът погледна косо към Тайенд.
- Дядо ми я е измислил.
- А предлагал ли сте някога да се въведе в Голямата библиотека?
- На няколко пъти. Иранд не можа да я оцени.
- Наистина. - Тайенд изглеждаше развеселен. - Иска ми се да видя как действа.
- Ще видите - отвърна старецът. - Сега ще ви покажа.
Излязоха измежду рафтовете и се приближиха до голямо бюро, заобиколено от дървени шкафове с чекмеджета.
- Има ли някоя определена тема, която ви интересува?
- Имате ли някаква книга за древни магически практики? - попита Тайенд.
Старецът повдигна вежди.
- Да. Но може ли да сте по-конкретни?
Денил и Тайенд се спогледаха.
- Всичко, свързано с краля на Чаркан или Шакан Дра.
Веждите на стареца се вдигнаха още повече.
- Сега ще проверя.
Той се обърна и извади едно от чекмеджетата. Показаха се редици от картончета. Старецът порови сред тях и каза един номер. Затвори чекмеджето, тръгна към края на рафтовете и зави в една странична пътека. Спря се пред един от стелажите, прекара пръст по кориците на книгите и се спря върху една от тях.
- Ето. - Той измъкна книгата и я подаде на Тайенд.
- Това е историята на Раленд от рода Кемори.
- Тук трябва да се споменава за краля на Чаркан, иначе картончетата ми нямаше да ме насочат към тази книга - увери го демът. - А сега ме последвайте. Мисля, че имаме и някакви артефакти.
Те последваха дема до няколко редици чекмеджета. Те също бяха номерирани. Старецът извади едно от чекмеджетата и го сложи на близката маса. Погледна в него и тихо възкликна.
- Аха! Точно така. Това ми го изпратиха преди пет години Спомням си как си помислих, че на вашия Върховен повелител ни му било интересно да го види.
Тайенд и Денил отново се спогледаха.
- Акарин? - попита Денил, поглеждайки в кутията. Там лежеше сребърен пръстен. - И защо да му е интересно?
- Защото преди много години той дойде при мен да търси информация за краля на Чаркан. Показа ми този символ. - Демът повдигна пръстена. Той беше украсен с тъмночервен скъпоценен камък, на чиято повърхност бяха гравирани полумесец и ръка. - Но когато му изпратих писмо, в което описах какво съм получил, той отговори, че не може да ме посети заради новия си пост.
Денил взе пръстена и го огледа внимателно.
- Лицето, което ми го изпрати, каза, че според легендата, с помощта на такива пръстени магьосниците са можели да общуват мислено, без да се опасяват, че някой ще ги подслуша - добави демът.
- Наистина ли? И кой е този щедър дарител?
- Не знам. Той - или тя - не беше посочил името си. Демът сви рамене. - Понякога хората не искат семействата им да узнаят, че са дарили ценности. Във всеки случай този скъпоценен камък не е истински. Това е само стъкло.
- Пробвайте го! - прошепна глас зад рамото на Денил. Maгьосникът погледна изненадано към Тайенд. Ученият се ухили. – Xайде!
- За целта трябва да се свържа с друг магьосник – отбеляза Денил, докато си слагаше пръстена. - Трябва да има и трети, който да провери дали ни чува. - Той погледна надолу към пръстена. Не чувстваше нищо магическо. - Нищо не усещам. - Свали пръстена и го подаде на дема. - Може да е имал някакви магически свойства, на да ги е изгубил с течение на времето.
Старецът кимна и прибра кутията.
- Книгата може би ще е по-полезна. Ей там има кресла за четене - рече той, като посочи другия край на залата.
Когато отидоха при креслата, жената, която бяха видели по-рано, се появи с поднос, отрупан с храна. Подир нея влезе втора жена, носеща чаши и бутилка вино. Тайенд седна и започна да разлиства историята на Раленд от рода Кемори.
- „Кралят на Чаркан разказа за своя път” - прочете той на глас.
- „Той дойде от планините и се спря, за да предложи дарове на Армдже, лунния град”. - Ученият вдигна поглед. - Армдже. Чувал съм това име.
- Сега там са само руини - каза Дем, натъпкал устата си с вкусните кифлички. - Не е далеч оттук. На младини постоянно ходех там и се катерех по развалините.
Демът започна да описва ентусиазирано руините, но Денил забеляза, че Тайенд не слуша. Ученият се беше вглъбил в книгата. Когато забеляза изражението му, магьосникът се усмихна. Оказваше се, че противно на очакванията на Тайенд, библиотеката на дема не е само колекция от безполезни вехтории.
Откакто преди две седмици за пръв път влезе в тайните коридори, Сония нито веднъж не беше срещала Регин. Тя се надяваше, че сблъсъкът с лорд Ийкмо е накарал помощниците на Регин да се откажат да се занимават с нея, но подозираше, че надеждите й са напразни.