- Ние никога не задържаме развитието на учениците, които изпреварват останалите. Трябва да използваш всички възможности. Помоли учителя за друга книга или провери дали е склонен да направи някои упражнения с теб.
Сония се намръщи.
- Не мисля, че това ще се хареса на съучениците ми.
Ротан стисна устни. Тя беше права, разбира се, но той знаеше, че ако попита Джерик дали може да я освободи от занятия, докато останалите я настигнат, Директорът ще му откаже.
-Учениците винаги се съревновават помежду си - каза той. -Твоите съученици винаги ще се стремят да те изпреварят. И няма никакво значение дали се опитваш да се придържаш към тяхното ниво. Всъщност ще изгубиш уважението им, като пожертваш напредъка си заради страха да не ги подразниш.
Сония кимна и се вторачи в масата пред себе си. Той почувства болезнена привързаност към нея. Каквито и съвети да й дадеше, тя щеше да бъде смутена и разочарована, когато попадне в малкия, дребнав свят на учениците.
-Наистина, това не е блестящо начало - каза той. - Но на мен ми отне седмици да те обуча на Контрол, защото трябваше да те науча да ми вярваш. Най-способните ученици ще са готови до края на седмицата, на останалите ще им отнеме още една. Ще те догонят по-бързо, отколкото очакваш, Сония.
Тя кимна. Загреба си лъжица прашец от буркана, заля я с гореща вода от каната. Острият аромат на рака удари Ротан в носа. Докато девойката надигаше чашата, той се намръщи, чудейки й се как може да пие такова нещо. Беше я увещавал да опита суми, напитка, много популярна в Домовете, но тя не бе харесала вкуса.
Сония забарабани с ноктите си по чашата.
-Исле каза нещо странно. Че учители-мъже не трябва да преподават на ученички.
- Исле онова момиче от Елийн ли е?
-Да.
-Ох, тези елийнци - въздъхна Ротан. - Те са по-строги от киралийците по въпроса за взаимоотношенията между момчетата и момичетата. Настояват момичетата им да бъдат обучавани от жени и толкова биха се шокирали, ако видят мъж да обучава момиче от друга раса, че се наложи да въведем това „правило” за всички ученички. Иронично е, че те са много разкрепостени, когато става въпрос за поведението на възрастните.
- Да - кимна Сония - точно шокирана ми изглеждаше.
Ротан се намръщи.
-Сигурно щеше да е по-умно да я накараме да мисли, че съм ти намерил учителка. Елийнците се държат много осъдително по този въпрос.
-Иска ми се да ме беше предупредил по-рано за това. Отначало тя беше приятелски настроена, но после... - Сония поклати глава.
-Тя ще забрави за това - увери я Ротан. - Имай търпение, Сония. След няколко седмици ще имаш неколцина приятели и ще се чудиш защо си се притеснявала толкова.
Сония погледна надолу към чашата си с рака.
- Ще съм доволна и на един.
В големия, слабо осветен кабинет на Разпоредителя на Гилдията, се носеше насам-натам кълбо от магическа светлина, карайки сенките да маршируват по стените. Когато дочете писмото, Лорлън спря да крачи из стаята и тихо изруга.
- Двайсет златни за бутилка!
Той се върна при креслото си, седна, отвори кутията на бюрото си и извади от нея дебел лист хартия. Докато пишеше, стаята се изпълни с решителното скърцане на писалката му. От време на време Лорлън правеше паузи и присвиваше очи, обмисляйки думите си. Най-накрая подписа писмото със замах, облегна се назад и разгледа какво е свършил.
После въздъхна и пусна листа в кошчето под писалището си.
Доставчиците на Гилдията не пропускаха случай да се облагодетелстват от кралската хазна. Когато купувачът беше Гилдията, всяка стока поскъпваше двойно или тройно. Това беше една от причините Гилдията сама да отглежда лечебните си растения.
Лорлън облегна лактите си на масата, подпря брадичка върху дланта си и отново разгледа ценовия списък в писмото на винаря. Можеше просто да спре да поръчва от тези вина. Разбира се, щеше да има политически последствия, но нещата можеха да се успокоят, ако започне да поръчва други стоки от същия Дом.
Обаче това беше любимото вино на Акарин. Направено от най-дребния сорт вейр1, то беше сладко и особено ароматно. Върховният повелител винаги държеше бутилка от него в гостната си и никак нямаше да е доволен, ако доставките се прекратят.
Лорлън се намръщи и се пресегна за нов лист хартия. Но се отказа. Не биваше да поощрява прищевките на Акарин. Никога не го беше правил в миналото. Акарин можеше да забележи промяната и да се запита защо Разпоредителят действа толкова несвойствено.
Но Акарин сигурно вече беше забелязал, че Лорлън напоследък рядко се отбива да си побъбри с него вечер. Разпоредителят се намръщи, осъзнавайки от колко отдавна не можеше да събере кураж, за да посети Върховния повелител. Прекалено отдавна.