Сония не беше чула някой от тях да е наказан. Ийкмо не спомена пред нея повече за инцидента, явно и никой друг не знаеше за него - тя реши, че учителят е уважил молбата й да не казва на никого.
За съжаление това само щеше да придаде на помощниците на Регин още по-голяма увереност, че могат да я тормозят безнаказано.
Тъй като Регин винаги я причакваше някъде на втория етаж, където беше библиотеката, тя гледаше винаги да излиза от тайните коридори на първия етаж. Предишната вечер забеляза първите признаци, че са я проследили. Когато излезе в главния коридор на долния етаж, видя отдалеч един от първокурсниците, а когато достигна фоайето, се натъкна на едно от по-големите момчета. Той не посмя да я нападне, но се усмихна доволно, докато се разминаваха.
Затова тази вечер тя излезе от тайните коридори на третия етаж. Пристъпвайки възможно най-тихо, тя предпазливо наближаваше главния коридор.
Ако срещнеше Регин и приятелите му, тя все още можеше ди избяга и да се измъкне през тайните коридори. Стига да не я притиснеха в някой ъгъл, преди да се добере до входа и да влезе в някои от проходите, без да я видят.
Когато зави зад ъгъла, тя мерна крайчеца на кафява дреха зад следващия завой и сърцето й се сви. Тя се спря и дочу шепот, а после и звук от крачки зад гърба си. Сония изруга тихичко и хукна. Свърна, в един страничен завой и се сблъска с ученик. Той й нанесе магически удар, но тъй като беше сам, тя лесно отби атаката с щита си.
Направи още три завоя, преди да попадне на двама ученика, които се опитаха да преградят пътя й, но след миг се отказаха. Пред входа на порталната стая срещу нея се изправиха четирима от по-големите ученици и Сония се спря за малко, но успя да ги отблъсне, вмъкна се вътре и заключи вратата с магия.
„Дръж ги разделени - помисли си тя. - Ийкмо би одобрил това”.
Излезе в другия коридор и отиде до следващата портална стая. Накара вратата да се отвори и да хлопне и бързо хукна обратно.
„Все още сама” - помисли си тя. Забави крачка, за да заглуши стъпките си, мина един завой и най-накрая достигна вратата към тайните коридори. Увери се, че никой не я гледа, мушна ръка под картината и напипа ръчката.
- Тя мина оттук! - извика някой.
Сърцето й пропусна един удар. Сония дръпна ръчката, промъкна се през процепа и затвори вратата след себе си.
Когато свикна с тъмнината, допря око до шпионката, още дишайки тежко. През малката дупка се виждаше как преминават учениците. Тя ги преброи и се почувства зле. Този път бяха двайсет.
Но им се беше изплъзнала! Сърцебиенето й се забави, дишането й се успокои. В този момент усети във врата си полъх на топъл въздух и застина. Топъл въздух?
Тогава тя дочу редом с биенето на сърцето си спокойното дишане на някой друг. Завъртя се и запали магическо кълбо…и едва не се задави от ужас.
Две черни очи се бяха впили в нея. Под тях се виждаха сплетени ръце, върху черната тъкан на мантията блестеше инкол. Лицето имаше навъсено изражение.
Тя преглътна и се опита да се отдръпне встрани, но една ръка прегради пътя й.
- Връщай се - изръмжа той.
Тя се поколеба. Нима той не чуваше учениците? Не разбираше ли, че я вкарва в капан?
- Веднага! - изръмжа той. - И не използвай повече тези коридори!
Тя се обърна и с треперещи ръце отвори вратата. Когато се подаде навън, видя, че коридорът е пуст. Измъкна се неуверено и почувства полъх на студен въздух във врата си, когато вратата се затвори зад нея.
Разтреперана, тя остана на мястото си за няколко мига. След това мисълта, че той може да я наблюдава от шпионката, я накара да се махне оттам. Когато зави зад ъгъла, двайсет чифта очи я погледнаха изненадано.
- Намерихме я! - извика някой зарадвано.
Сония вдигна щита си и отрази първите удари. После отстъпи назад и докато Регин крещеше заповеди на половината от учениците да я обкръжат и да отрежат пътя й за бягство, се обърна и хукна по коридора.
Когато минаваше край тайната врата, тя почувства как шокът и се заменя с гняв.
„Защо той не ги спря? Това да не е някакво наказание затова, че съм влязла там, където не би трябвало да бъда?”. Тя се спря рязко, когато видя група ученици да изскачат от един страничен коридор, вдигна бариера, за да ги задържи там и хукна към единствения друг изход.
„Няма ли хората да се запитат защо той не... Но разбира се, никой освен мен не знае, че е бил там!” Сония усети как бариерата й пада под яростния напор на учениците и изруга. Когато зави зад ъгъла, тя самата се блъсна в невидима стена. Преодоля с лекота бариерата и хукна отново, само за да се натъкне на следващата. И нея събори лесно, но тя беше последвана от още една, и от още една. Сърцето й се сви, когато дочу стъпки на ученици и пред себе си, и зад гърба си. В следващия момент вече се отбраняваше от посипалия се върху нея безмилостен дъжд от удари.