„А всъщност той какво правеше в тайните коридори? Никога не съм виждала следи от стъпки... Освен ако не замита прахта, след като минава... Но защо ще го прави, щом никой друг не използва коридорите?”.
Учениците блокираха пътя й за бягство. Тя беше в капан - оставаше й само да чака да я обезсилят. При толкова много атакуващи силата й започна бързо да намалява. Когато щитът й започна да се разколебава, пред нея се изстъпи Регин, широко усмихнат. Държеше в ръцете си малка бутилка, пълна с тъмна течност. По негов сигнал атаката спря.
- Мила Сония - каза той, нанасяйки удар по щита й. Сърцето ми трепти от срещата с теб. - Още един удар. - От толкова отдавна не сме се виждали. - Щитът й за малко да рухне, но тя почерпи немалко сила отнякъде. - Казват, че раздялата засилва привързаността. - Следващия удар лесно проби щита й. Тя се напрегна, очаквайки шоковите удари. – Имам подарък за теб - продължи Регин. – Много екзотичен парфюм. - Той махна тапата на бутилката. – Oxа! Какъв сладък аромат! Искаш ли да го опиташ?
Дори от няколко крачки тя разпозна миризмата. В училище бяха извличали масло от листата на крепа8 за един медицински проект. Течността, която оставаше след обработката, миришеше на гнило, изгаряше кожата при допир и оставяше пришки върху нея.
Регин размаха небрежно разпечатаната бутилка.
- Но едно шишенце е твърде малко, за да покаже привързаността ми. Виж, донесох още!
Другите ученици също извадиха бутилчици. Отвориха ги предпазливо и коридорът се изпълни с отвратителна смрад.
- Утре ще можем да те открием по аромата на парфюма ти. - Регин кимна на останалите. - Сега!
Няколко от учениците замахнаха и запратиха съдържанието на бутилките си към Сония. Тя вдигна ръце, затвори очи и успя да запрати напред последните си остатъци от сила.
Не усети течността да докосва кожата й. Нищичко. Чу някой да кашля, после друг, след това коридорът внезапно се изпълни с охкания и ругатни. Тя отвори очи и примигна изумено. Стените, таванът и учениците бяха опръскани с кафяви капки. Учениците бършеха като полудели ръцете и лицата си. Някои плюеха по пода. Други търкаха очите си, някой стенеше от болка.
Сония погледна към Регин и видя, че като най-близо застанал, той беше пострадал най-много. От очите му течаха потоци от сълзи, а лицето му беше покрито с червени петна.
Сония почувства, че я изпълва странно усещане. Осъзна, че й се иска да се засмее и прикри устата си с ръка. Отлепи се от стената, олюля се и се застави да се изправи.
„Не бива да им показвам колко съм изтощена - помисли си тя.
- Не трябва да им давам време да се сещат за отмъщение”.
Тя тръгна покрай групата от ученици. Регин я забеляза.
- Не я оставяйте да се измъкне! - изръмжа той.
Няколко от учениците вдигнаха глави, но останалите не му обърнаха внимание.
- Забрави за това - каза един от учениците. - Лично аз отивам да се преоблека.
Останалите кимнаха и започнаха да се разотиват. Регин мигаше към тях, лицето му беше потъмняло от гняв, но не каза нищо.
Сония му обърна гръб, мина покрай учениците и продължи нататък.
8 крепа - лечебна билка с отвратителна миризма.
Глава 32
Едно малко отклонение
Ротан се прозя и продължи да се изкачва по стълбите на Магьосническата библиотека. Дори студеният душ не успя да го разсъни. Откри Тания да го чака в гостната му с поднос, отрупан с чинии, пълни с палачинки и кифли.
- Добро утро, Тания - каза той.
- Днес закъсняхте, милорд - отвърна тя.
- Да. - Той разтърка лицето си и започна да си приготвя суми. Тогава осъзна, че тя не е свалила погледа си от него и въздъхна. - Намалих дозата си на една десета.
Тя не каза нищо, само кимна одобрително.
- Имам новини. - Тя се спря и когато той й даде знак да продължи, на лицето й се изписа извинително изражение. - Няма да ви харесат.
- Кажи ми ги.
- Университетските чистачи се оплакаха сутринта, че един от коридорите е оплискан с някаква неприятно миришеща течност. Попитах ги какво се е случило според тях и те започнаха да недоволстват, че учениците се бият из коридорите. Не искаха да кажат кои са били - всъщност на мен не искаха да ми кажат. Затова подкупих една от прислужничките, която вече беше чула историята.