- Смятате ли, че това е било някаква обществена баня? - попита Тайенд, застанал до каменната пейка, в която на равни интервали бяха издълбани дупки.
- Може и да е някаква кухня - отвърна Денил. - В дупките може да са слагали гърнета, а отдолу да са разпалвали огън.
Когато стигнаха до голямата сграда в центъра, Денил усети неподвижността във въздуха. Двамата минаха под тежък трегер и се озоваха в широка стая. Подът беше покрит с дебел пласт пръст и обрасъл с трева и билки.
- Чудя се какво е било това място - размишляваше на висок глас Тайенд. - Сигурно е било нещо важно. Дворец, може би. Или храм.
Когато премина в по-малката стая, Тайенд изведнъж се стрелна към едната стена. Вторачи се в изсечените в нея сложни мотиви.
- Тук има думи - каза той. - Нещо за закони.
Денил погледна отблизо и усети как сърцето му подскача, когато забеляза изсечената ръка.
- Вижте тук.
- Това е глифът за магия - рече презрително Тайенд.
- Ръката е била символ на магията в древна Елийн?
- Да - и се среща в много древни надписи. Някои учени вярват, че съвременната буква „м” води началото си от символа на ръката.
- Значи половината от титлата на краля на Чаркан означава магия. Но какво е значението на полумесеца?
Тайенд сви рамене и продължи да разглежда сградата.
- Лунна магия. Нощна магия. Магията влияели се от лунните цикли?
- Не.
- Може би има нещо общо с жените. Женска магия. Почакайте - вижте тук!
Тайенд беше спрял пред друга украсена стена. Той сочеше към горната й част, която се беше срутила донякъде и беше оставила само част от надписа. Денил рязко си пое дъх. Ученият не сочеше към изсечените глифове. Той показваше познатото име, написани със съвременни букви.
- Дем Ладейри не спомена нищо за това, че Акарин е идвал тук - каза Тайенд.
- Може и да е забравил. Може Акарин да не му е казал.
- Но той толкова искаше да се изкачим тук.
Денил погледна отново името, след това огледа останалата част от стената.
- Какво означава надписът?
Тайенд се вгледа отблизо.
- Дайте ми няколко минутки...
Докато ученият проучваше надписа, Денил отстъпи назад и огледа стаята. Под името на Акарин се забелязваше гравираната горна част на арка. Това ли беше наистина? Той разчисти пръстта и тревата и се усмихна, когато пред очите му се разкри отвор.
Тайенд рязко си пое дъх.
- Според надписа, това е...
- Врата - завърши Денил.
- Да! - Тайенд удари с длан по стената. - И тя води към съдебна зала. Чудя се дали може да се отвори.
Денил погледна към вратата и концентрира сетивата си върху нея. Усети няколко прости механизма, направени така, че да се отварят само отвътре - или с помощта на магия.
- Отстъпете назад.
Когато Тайенд се отмести от пътя му, Денил съсредоточи волята си. Механизмът неохотно се завъртя, измъквайки вратата от пръстта, праха и тревата, които я блокираха. Стаята се изпълни с тропот и стържещи звуци; вратата се отвори навътре, разкривайки тъмен проход.
Когато отворът стана достатъчно голям, за да може да се промъкне човек, Денил освободи механизма, притеснен, че може да го счупи, ако продължи да го насилва. Двамата с Тайенд се спогледаха.
- Ще влезем ли? - прошепна ученият.
Денил се намръщи.
- Аз ще мина пръв. Може да е нестабилно.
Тайенд изглеждаше така, сякаш се готви да възрази, но после като че ли промени мнението си.
- Аз ще продължа с превода на надписа.
- Ще се върна веднага, щом се убедя, че всичко е безопасно.
- Дано.
Денил мина през вратата, запали кълбо светлина над главата си и го изпрати напред. Стените не бяха украсени. В началото се налагаше да си проправя път през прорасли корени и паяжини на фарини, но след двайсетина крачки пътят се разчисти. Коридорът бавно започна да се спуска надолу и въздухът бързо започна да изстива.
Нямаше никакви странични разклонения. Таванът беше нисък и скоро Денил усети как го изпълва познатото безпокойство. Той продължи да брои крачките си и когато стените свършиха, тъкмо беше достигнал двеста. Подът обаче продължаваше с изсечен в скалата тесен мост, който чезнеше в непрогледна тъмнина. Денил внимателно стъпи върху него, готов да левитира, ако се срути под краката му. Съдейки по ехото на стъпките му, пропастта от двете му страни беше доста дълбока.
След около десетина крачки мостът се разширяваше в кръгла платформа. Денил засили светлината на кълбото и ахна, когато тя се отрази в блещукащия купол. Повърхността му проблясваше и примигваше така, сякаш бе покрита с безброй скъпоценни камъни.