Ала законът я задължаваше навсякъде да носи униформата си. Тя не се притесняваше да го наруши, но къде щеше да се преоблече в опърпаните дрехи, каквито носеха в копторите, дори и да успееше да си намери такива?
Би могла да си купи палто или наметало от пазара, когато стигнеше до Северния квартал. За целта обаче й трябваха пари, а тя си ги държеше в стаята. Сония погледна кутията си и промени плана си. Щеше ли да позволи на страха от Акарин да й попречи да посети семейството си? Не. През деня той рядко се завърташе у дома. Сигурно нямаше да се срещнат.
Тя вдигна кутията си, поклони се на лейди Тия и излезе от библиотеката. Докато вървеше по коридорите на Университета, се усмихваше. Щеше да купи подарък на леля си и чичо си - а след това можеше да мине и през странноприемницата на Голин, да види Херин и Дония, да поразпита за Сери.
Когато влезе в къщата на Върховния повелител, тя усети как пулсът й се ускори. За нейно огромно облекчение Акарин не беше вътре, а Такан, прислужникът му, се появи само за да й се поклони и после отново изчезна. Сония остави кутията си, пъхна кесията с монети в джоба на мантията си и напусна стаята. Когато вратата на къщата се затвори зад гърба й, тя вдигна глава и тръгна към портата.
Стражниците я изгледаха с любопитство, когато мина покрай тях. Сигурно никога досега не я бяха виждали, тъй като бе излизала от земите на Гилдията само няколко пъти, и то в карета с Ротан. Може би просто им се струваше странно да видят ученик, който излиза пеша.
Щом се озова във Вътрешния кръг, тя изпита странното усещане, че е чужда тук. Огледа големите къщи, които ограждаха улиците и си спомни за посещенията си в тази част на града, когато трябваше да отнесе поправените обувки и дрехи на слугите в Домовете. Тогава добре облечените мъже и жени от Вътрешния кръг я гледаха с подозрение и презрение, и тя няколко пъти беше принудена да показва пропуска си.
Сега хората й се кланяха и й се усмихваха учтиво, когато минаваше покрай тях. Това й се струваше странно и нереално. Чувството за нереалност се засили, когато мина пред портата на Северния квартал. Стражниците замръзнаха на място, отдадоха чест и дори спряха каретата на Дома Корин, за да може тя да мине, без да чака.
Щом се озова в Северния квартал, учтивите поклони и усмивките бяха заменени от втренчени погледи. След неколкостотин крачки, Сония реши да не посещава пазара. Вместо това влезе в една къща с табела „Качествени дрехи. Продажба и поправка”.
-Да? - Вратата отвори жена с посивяла коса, която щом зърна младата магьосница на прага си, ахна от изненада. - Милейди! Какво мога да направя за вас? - попита тя и припряно се поклони.
Сония се усмихна.
- Бих искала да си купя наметало.
- Моля, влезте! Влезте! - Жената отвори широко вратата и се поклони, докато Сония влизаше, след което я покани в стая, пълна с рафтове с дрехи.
- Не съм сигурна, че имам нещо подходящо за вас - каза извинително жената, докато вадеше няколко наметала от рафтовете. Качулката на това е обшита с кожа на лимек, а това е бродирано по ръбовете.
Сония не издържа на изкушението и огледа наметалата.
- Добра работа - показа тя бродираното наметало. - Но се съмнявам, че това е кожа от лимек. Лимекът има двойна кожа.
- О, извинете! - възкликна жената и грабна наметалото от ръцете й.
-Нищо, и без това няма да ми свършат работа - додаде Сония.
- Търся нещо старо и малко износено - не че очаквам да намеря висококачествена стока тук. Дали някоя от прислужничките ви няма наметало, което скоро ще има нужда от подмяна?
Жената погледна изненадано Сония.
- Не знам... - отвърна замислено тя.
- Защо не ги попитате - предложи Сония, - докато аз се възхищавам на изделията ви.
- Щом точно това търсите... - Погледът на жената искреше от любопитство. Тя се поклони и се изгуби във вътрешността на къща та, викайки името на прислужничката си.
Сония се приближи до закачалките и огледа няколко дрехи. После въздъхна с копнеж. Законът я задължаваше да носи мантия, така че тя никога повече нямаше да облече нещо такова, въпреки че вече можеше да си го позволи.