Тя въздъхна. Щеше да мине доста време, преди да може да помогне на хората, към които принадлежеше. Сега идеята й да убеди Гилдията да сложи край на Прочистването й се струваше наивна и абсурдна, както и надеждата, че ще започнат да изпращат Лечители в копторите.
- Какво още имаме тук? - рече Джона и посочи зеленчуците в кошницата. - Ще останеш ли за вечеря, Сония?
Момичето се сепна стреснато.
- Колко е часът? - Тя погледна през високите тесни прозорци и видя, че слънчевата светлина е помътняла и е придобила златист оттенък. - Скоро трябва да се връщам.
- Внимавай по пътя - каза Ранел. - Нали не искаш да попаднеш на онзи убиец, за когото всички говорят?
- Тя ще се справи с него - обади се Джона и се изкиска.
Сония се усмихна на увереността на леля си.
- Какъв убиец?
Ранел повдигна вежди.
- Мислех, че вече си чула за него. Върлува из целия град. - Той се намръщи. - Казват, че не е някой от Крадците - чух, че и те са тръгнали по петите му. Но засега никакъв късмет.
- Не мога да си представя, че ще успява още дълго да им се изплъзва - рече замислено Сония.
- Убийствата продължават от месеци - каза Ранел. Някои обитатели твърдят, че е имало подобни убийства преди година, а и по-рано.
- Някой знае ли как изглежда този убиец?
- Носят се различни слухове. Но повечето твърдят, че носи пръстен с голям червен камък. - Ранел се наведе напред. - А най-странната история чух от един клиент. Той каза, че съпругът на сестра му държи странноприемница в Южната част. Една нощ мъжът чул някой да крещи в една от стаите и отишъл да провери. Когато отворил вратата, убиецът изскочил през прозореца. Но вместо да падне на земята от третия етаж, той се издигнал нагоре, сякаш лети!
Сония сви рамене. Мнозина, които се занимаваха с подозрителни дела, използваха пътеките по покривите на къщите в копторите, известни като Високия път. Възможно бе човекът да се е хванал за горния корниз и да се е изкатерил на покрива.
- Но не това е странното - продължи Ранел. - Съдържателят се изплашил от това, че мъжът в стаята бил мъртъв, но по тялото му имало само плитки рани.
Сония се намръщи. Мъртъв, но без дълбоки рани, а само плитки порязвания? Изведнъж кръвта й се вледени. В съзнанието й изникна споменът за Акарин в подземната стая.
Такан се отпусна на едно коляно и протегна ръката си. В ръката на Акарин проблесна кама. Той прокара острието по кожата на прислужника си и притисна длан към раната...
- Сония. Слушаш ли ме?
Тя примигна и погледна към чичо си.
- Да. Просто се сетих нещо. Отпреди доста време. Всичките тези разговори за убийства. - Сония потрепери. - Трябва да вървя.
Когато се изправи, Джона я прегърна силно.
- Толкова е хубаво да знам, че можеш сама да се защитиш, Сония. Не трябва да се притеснявам за теб.
- Уф! Може поне мъничко да се притесняваш!
Джона се засмя.
- Добре де. Щом това те кара да се чувстваш по-добре.
Сония се сбогува с Ранел, после излезе на улицата. Когато тръгна между къщите, тя не можа да не си спомни онова, което й беше казал Лорлън по време на разчитането на истината.
„Освен това, колкото и да не ми се нрави тази мисъл, смятам, че ти ще бъдеш примамлива жертва за него. Той знае, че силата ти е голяма. Ти ще бъдеш потенциален източник на магия".
Но Акарин не можеше да я убие. Ако тя изчезнеше, Ротан и Лорлън щяха да кажат на Гилдията за престъплението му. Акарин не можеше да си позволи това.
Въпреки това, когато мина през портата и влезе в Северния квартал, Сония не спря да се тревожи. Беше ли превърнал той копторите в свое ловно поле? Намираха ли се чичо й и леля й в опасност?
„Но той няма да ги убие - помисли си тя. - Иначе аз ще кажа истината на Гилдията”.
Изведнъж й хрумна, че е постъпила ужасно глупаво, като е отишла на гости на чичо си и леля си. Беше изчезнала внезапно; само Тания знаеше къде е. Ако Лорлън и Ротан научеха, че е изчезнала, щяха да решат, че това е дело на Акарин. Или пък той щеше да си помисли, че Сония е напуснала Гилдията. Може би в момента се подготвяше да затвори устата на останалите.
Сония потръпна и разбра, че няма да се почувства в безопасност, докато не се върне обратно в Гилдията, дори това да означаваше, че ще живее под един покрив със същия убиец, който всяваше ужас в копторите.
Глава 33
Предупреждението на Върховния повелител
Когато Денил се събуди, го посрещнаха птичи песни и лек полъх на вятъра. Той отвори очи и примигна объркано. Беше заобиколен от каменни стени, но над главата му нямаше покрив. Лежеше върху килим от гъста трева. Във въздуха ухаеше на свежо утро.