Той въздъхна, затвори очи и покри лицето си с длани. „Ох, Сония. Защо трябваше да ми разкриваш тази тайна?”. Споменът отново се върна в съзнанието му. Това не беше негов собствен спомен, а на Сония, но детайлите все още бяха ярки...
- Готово е - каза Акарин и свали плаща от раменете си, разкривайки окървавените си дрехи. Той ги погледна с отвращение. - Дали си се сетил да ми донесеш мантията?
Слугата промърмори нещо, а Акарин съблече просешката риза, разкривайки кожения колан, пристегнат около кръста му. На него висеше голяма кама. Магьосникът се изми, изгуби се от полезрението и после се върна, облечен с черната си мантия.
Той взе ножницата, извади блестящото острие и го избърса с кърпата. Погледна към слугата си.
- Борбата ме изтощи - каза той. - Имам нужда от силата ти.
Слугата се приближи, отпусна се на едно коляно и протегна ръка. Акарин я хвана за китката, обърна я с дланта нагоре и леко прокара острието на ножа по кожата. Бликна кръв и магьосникът притисна ръката си към раната...
Лорлън потрепери. Отвори очи, въздъхна дълбоко и тръсна глава.
Искаше му се да може да приеме спомените на Сония като погрешна интерпретация на нещо невинно, видяно от човек, вярващ, че магьосниците са лоши и жестоки. Но толкова ясен спомен не можеше да е лъжлив - а и как би могла да си го измисли, след като дори не беше разбрала какво е видяла? Не се сдържа и се усмихна, спомняйки си, че тя беше взела магьосника с черна мантия за убиец, изпълняващ тайни поръчки на Гилдията. Истината беше много по-лоша и Лорлън не можеше да я пренебрегне, колкото и да му се искаше да го направи.
Акарин, най-близкият му приятел и Върховен повелител на Гилдията, се занимаваше с черна магия.
Лорлън винаги се беше гордял, че принадлежи към най-големия съюз между магьосници, който е съществувал някога. Част от него беше възмутена, че Върховният повелител, който би трябвало да въплъщава всичко най-добро и достойно за уважение в Гилдията, се занимаваше със забранена, зла магия. Тази част от него искаше да даде гласност на престъплението, да свали този потенциално опасен мъж от неговата позиция на власт и влияние.
Но друга негова част усещаше опасността от това да се изправи срещу Върховния повелител. Трябваше да бъде внимателен. Лорлън потрепна, спомняйки си онзи ден преди много години, когато пиха проведени изпитанията, чрез които трябваше да се избере новият Върховен повелител. В изпитанието за сила Акарин не само че беше надделял над всеки от най-могъщите магьосници в Гилдията, но в упражнението за определяне на границите на силата му с лекота бе устоял на общата сила на повече от двайсет от най-мощните магьосници.
Акарин не беше притежавал винаги такава сила. Лорлън знаеше това най-добре от всички магьосници. Двамата бяха приятели от първия им ден в Университета. През годините на обучението им те многократно се бяха сражавали на Арената и тогава силите им бяха приблизително равни. Но силата на Акарин беше продължила да расте и когато се бе върнал от своите пътешествия, вече имаше голямо превъзходство над останалите магьосници.
Сега Лорлън се чудеше дали силата на Върховния повелител не се е увеличила по естествен път. Пътешествието на Акарин бе с цел търсене на магически знания от древни времена. Той беше прекарал пет години в странстване из Обединените земи, но когато се бе върнал, отслабнал и унил, той беше обявил, че в края на пътуването си е изгубил събраните сведения. Ами ако беше открил нещо? Ако беше открил черната магия?
Съществуваше още и Такан, мъжът, когото Сония беше видяла да помага на Върховния повелител в неговото подземие. Акарин беше взел Такан на служба по време на пътешествията си и го беше оставил със себе си след завръщането си. Каква беше ролята на Такан в тази история? Жертва на Акарин ли беше той или негов съучастник? Мисълта, че слугата може да е невинна жертва беше тревожна, но Лорлън не можеше да разпита мъжа, без да се издаде пред Акарин. Рискът беше твърде голям.
Разпоредителят потърка слепоочията си. От месеци не можеше да реши какво да предприеме. Възможно беше Акарин да се занимава любителски с черна магия, просто от любопитство. За нея се знаеше малко и явно имаше начини тя да се практикува, без да се стига до убийства. Такан все още беше жив и изпълняваше задълженията си. Ако Акарин само експериментираше, щеше да е ужасно предателство от страна на Лорлън да разкрие престъплението му и по този начин да предизвика прогонването му или дори екзекутира нето му.