Денил се засмя на изражението на учения и погледна към планината, която се извисяваше над къщата Ладейри. Отвъд единия хребет, скрити от човешки очи, лежаха руините на Армдже.
Тайенд потрепери.
- Целият настръхвам, като се сетя за онази пещера.
-Едва ли някой друг магьосник, освен Акарин, е посещавал Армдже - рече Денил. - А и онази врата не може да бъде отворена без магия - или без да бъде срутена цялата стена. Бих предупредил дема, но не искам да му казвам нищо, преди да съм се посъветвал с Гилдията.
Тайенд кимна. Той смушка коня си и препусна напред, следван от Денил.
-Поне събрахме повечко информация за този крал на Чаркан. Ако имахме няколко свободни седмици, можехме да отскочим до Сачака.
- Все още не съм убеден, че това е добра идея.
- Акарин сигурно е бил там. Защо да не идем и ние?
- Не знаем със сигурност, че е отишъл точно там.
- Ако отидем, може да открием доказателства, че е ходил. Сачаканците със сигурност няма да забравят, че са се сблъскали с някой магьосник от Гилдията. Има ли други магьосници, които да са посещавали Сачака през последните десетина години?
Денил сви рамене.
- Не знам.
- Ако някой е бил там, не може да не е научил, че друг магьосник от Гилдията е посещавал страната преди него.
- Сигурно. - Денил почувства тревожно безпокойство. Мисълта за близостта на други магьосници му напомни, че един ден ще трябва да се върне в Гилдията. Като че ли колегите му щяха да усетят...
Но разбира се, те нямаше как да разберат, като просто го гледат. Така че ако двамата с Тайенд внимаваха при обсъждането на темата, ако той никога не се подлагаше на разчитане на истината и внимаваше при мисловните общувания, кой би могъл да докаже нещо?
Денил погледна към Тайенд. „Ротан би казал, че съм достатъчно хитър, за да открия - или да скрия - всяка тайна” - помисли си той.
- Денил.
Денил се стресна и се изправи в седлото. След това разпозна личността зад мисловното повикване и се смрази.
- Денил.
Той усети как го залива паника. Защо го търсеше Акарин? Какво искаше Върховният повелител? Денил погледна Тайенд. Нима беше разбрал за... но не, това не беше чак толкова важно, че...
- Денил.
- Акарин?
- Къде сте?
- В Елийнските планини. - Той му изпрати образ на пътя. - Предложих на посланик Еренд да направя вместо него ежегодната обиколка на демовете, за да мога да се запозная със страната.
- А и да продължите проучването си, въпреки заповедите на Лорлън.
Това не беше въпрос. Денил се изненада колко облекчен се почувства след думите на Върховния повелител. Ако Акарин беше чул слуховете за Тайенд и... но той бързо изхвърли тези мисли от главата си.
- Да - потвърди той, като нарочно си мислеше за Гробниците на белите сълзи и загадката на краля на Чаркан. - Продължих от чисто любопитство. Лорлън не ми забрани да продължа изследванията, само ми съобщи, че вече не са необходими.
- Явно задълженията ви като посланик ви оставят твърде много свободно време.
Денил потрепна. В присъствието на Акарин определено се долавяше неодобрение. Дали той просто бе загрижен, че Денил отделя твърде много време за изследването или негодува срещу това, че друг магьосник е продължил проучването, което той е изоставил? Или пък се ядосваше, че някой рови из миналото му? Да не би да крие нещо?
- Искам лично да обсъдим както сте открили. Веднага се върнете в Гилдията и носете записките си с вас.
Денил се изненада и след леко колебание попита:
- А останалата част от посланическата ми обиколка ?
- След това ще се върнете, за да изпълните задълженията си
- Много добре... Ще трябва да...
- Уведомете ме веднага, щом пристигнете.
Тонът на Акарин му показа, че разговорът е приключен. Денил отвори очи и изруга.
- Какво има? - попита Тайенд.
- Това беше Ак... Върховният повелител.
Тайенд се кокори.
- Какво ви каза?
- Научил е за нашите проучвания. - Денил въздъхна. - Не мисля, че това му е харесало. Нареди ми да се върна.
- Да се върнете... в Гилдията?
- Да. Заедно със записките ни.
Тайенд го гледаше слисано, но после лицето му придоби студен израз.
- Как е разбрал?
- Не знам. - Как е успял? Денил си спомни разказите за способностите на Акарин да чете мисли, без да иска достъп и потрепери. „Имаше момент, в който си помислих за Тайенд... дали е усетил нещо?”.
- Ще дойда с вас - каза Тайенд.