В края на седмицата вече беше сигурна, че това е най-лошото нещо, което би могла да направи. Ако изтърпеше тормоза му достатъчно дълго, накрая можеше да му омръзне. Беше готова да изтърпи обидите и засадите след занятията.
Но не и това. Докато разглеждаше остатъците от опита й, тя усети как в нея се заражда мрачна ярост. Когато Регин направеше нещо такова, дори учителите да не я накажеха за проваления опит, той й пречеше да научи нещо ново. И по този начин намаляваше шансовете й един ден да натрупа достатъчно умения, за да помогне на Гилдията да се изправи срещу Акарин.
Тя усети как нещо в нея се пречупва и гневът й се разрази с всички сили.
Изведнъж осъзна, че единственото, което иска, е да направи Регин на пух и прах.
„Отправи предизвикателството си на публично място. Той ще бъде принуден да го приеме или ще опетни фамилното си име. После хвърли на глупака един хубав бой, не го жали. Ако след това продължи да те тормози, отново го предизвикай. Но аз не мисля, че ще поиска втори път да се озове в такова положение”.
Официално предизвикателство. Наистина беше рисковано. Както и изчакването. Той можеше никога да не се отегчи и да я остави на мира. А чакането въобще не й харесваше...
„Отправи предизвикателството си на публично място”.
Тя се обърна бавно и видя, че Регин и учениците от предишния й клас стоят на вратата и я гледат. Тя тръгна бавно към тях, проби си път с лакти и излезе в коридора. Там беше пълно с ученици и учители. Жуженето на гласове бе силно, но не чак толкова, че да не може да бъде надвикано от един човек. В дъното на коридора се появи и тръгна към стаята магьосник с лилава мантия. Лорд Сарин, Повелителят на Алхимиците. Идеално.
- Какво има, Сония? - ухили се Регин. - Да не би експериментът ти да се е провалил?
Сония се обърна и се изправи срещу него.
- Регин от фамилия Уайнар, Дом Парен, предизвиквам те на официален двубой в Арената.
Лицето на Регин замръзна и той зяпна от изненада.
В коридора настъпи пълна тишина. С крайчеца на окото си Сония видя как всички се обръщат към нея. Дори лорд Сарин се спря. Тя прогони усещането, че току-що е направила нещо, за което ще съжалява цял живот. Вече бе твърде късно да го промени.
Регин успя да затвори устата си. На лицето му се изписа замислено изражение. Тя се зачуди дали ще й откаже, дали ще каже, че не си заслужава да се бие с нея. Не му давай време да мисли!
- Приемаш ли? - попита настоятелно тя.
Той се поколеба, след което се усмихна широко.
- Приемам, Сония от никое семейство и Дом.
Изведнъж коридорът се изпълни с глъч. Уплашена, че цялата й смелост ще се стопи в мига, когато се огледа, Сония не сваляше очи от Регин. Той погледна към другарите си и се засмя.
- О, това ще бъде много...
- Ти избери времето - рече рязко тя.
Усмивката му изчезна, но после бързо се върна на устните му.
- Няма да е зле да ти дам малко време да наваксаш - рече безгрижно той. - Болник, след една седмица, един час преди залез. Мисля, че е достатъчно.
- Сония - разнесе се мъжки глас.
Тя се обърна и видя, че към нея се приближава лорд Елбен. Той погледна към събралата се тълпа и се намръщи.
- Експериментът ти се е провалил. Проверих го снощи и тази сутрин, и не виждам причината за това. Ще ти дам още един ден да опиташ отново.
Тя се поклони.
- Благодаря ви, лорд Елбен.
Той огледа учениците, които се мотаеха около вратата.
- Стига приказки. Доколкото знам, занятията се провеждат в стаите.
- Като гледам, пиеш повече сийо от преди, а?
Денил подаде манерката на Джано и кимна.
- Мисля, че започвам да го оценявам.
Морякът го погледна разтревожено.
- Питието няма да обърка магията, нали?
Денил въздъхна и поклати глава.
- Не съм чак толкова пиян, но няма да се справя добре, ако се сблъскваме с морски пиявици.
Джано го потупа по рамото.
- Толкова на юг няма ейома, забрави ли?
- Трудно ще забравя - промърмори Денил. Коментарът му беше заглушен от виковете на моряците. Един от членовете на екипажа току-що бе влязъл в каютата. Той се ухили и се отправи към хамака си. Измъкна от торбата малък глинен инструмент и се запъти към мястото си начело на масата.
Когато мъжът засвири, Денил се замисли за изминалата седмица. За три дни двамата с Тайенд успяха да се върнат в Капия, като избраха пряк маршрут и смениха няколко пъти конете си. Тайенд остана в къщата на сестра си, а Денил продължи до града. Спря се в Дома на Гилдията само колкото да стъкне малко сандъче с дрехи и намери , кораб, който щеше да отплава за Имардин още същата вечер.