С удоволствие се качи на борда на „Финда”. Джано го посрещна като стар приятел и го увери, че ще стигне бързо до дома, защото ще хванат попътните пролетни ветрове.
Джано пропусна да спомене, че пролетните ветрове означават и доста бурно море. На Денил му беше все едно, но лошото време го принуждаваше да прекарва почти цялото си време в каютата, където просто нямаше какво друго да прави, освен да се притеснява какво го очаква в Гилдията.
Страховете му, че Акарин беше усетил нещо за чувствата му към Тайенд, се засилиха. Когато се отби в Дома на Гилдията, Еренд му беше дал няколко писма. Едното беше от Ротан. Денил побърза да го отвори и установи, че то съдържа предупреждение.
„... Аз не бих се притеснявал за тези слухове. Все пак те касаят помощника ти, а не теб. Но си помислих, че би искал да го знаеш, за да прецениш сам дали ще ти създаде проблеми в бъдеще”.
Ротан очевидно смяташе, че Денил не знае за Тайенд. Двамата се бяха опитвали да убедят елийнския двор точно в това, но след като вече беше „информиран”, елийнците - и киралийците щяха да очакват от него да избягва компанията на Тайенд.
Освен ако никой не знаеше, че Ротан го е предупредил. Можеше да се престори, че не е получил писмото... но не, веднага, щом пристигнеше в Гилдията, Ротан щеше да попита дали го е получил и ако трябваше, щеше да повтори предупреждението си.
Ами Акарин? Денил не беше сигурен какво е научил от проучванията му Върховният повелител. Ами ако тези източници също можеха да дадат сведения за „приятелството” между Денил и Тайенд? Ако подозренията на Акарин са били потвърдени по време на краткото мисловно общуване?
Денил въздъхна. В продължение на няколко дни всичко беше прекрасно. Никога не е бил толкова щастлив в живота си. А после... това.
Когато манерката отново се озова в ръцете му, той отпи още една глътка от силното питие. „Дано Тайенд да не пострада от познанството си с мен - помисли си той. - Останалото ми е все едно”.
Вечерната зала беше препълнена. За последен път Лорлън я беше виждал толкова пълна, когато търсеха Сония в копторите. Днес присъстваха дори магьосници, които рядко посещаваха ежеседмичните събирания.
И сред тях най-силно се открояваше човекът, който седеше до него. Морето от червени, зелени и лилави мантии се раздели пред Акарин, който се отправи към креслото си.
Той очевидно се забавляваше. За останалите безизразното му лице не разкриваше нищо, но Лорлън го познаваше много добре. Ако Акарин не искаше да участва в обсъждането, свързано с предизвикателството, отправено от избраницата му към друг ученик, той нямаше да се появи тук. Повелителите на трите Школи вече бяха насядали в креслата си и с приближаването на Акарин около тях започна да се събира тълпа. В нея Лорлън забеляза и сина на Ротан, Дориен.
- Изглежда, ученичката ви отново е намерила начин да ни забавлява, Акарин - каза лейди Винара. - Започвам да се чудя какво ли ни чака след като завърши.
Ъгълчето на устните на Акарин леко се изви нагоре.
- Аз също.
- Ваша ли беше идеята за това предизвикателство или нейна? -изръмжа Болкан.
- Не беше моя.
Болкан повдигна вежди.
- И не ви е питала за разрешение?
- Не, но за това няма правило, макар че според мен би трябвало да има.
- А ако ви беше попитала, щяхте ли да й откажете?
Акарин присви очи.
- Не е задължително. Ако беше потърсила мнението ми по въпроса, може би щях да я посъветвам да изчака.
- Това сигурно е било спонтанно решение - предположи лорд Пийкин, който стоеше до стола на Винара.
- Не - отвърна лорд Сарин. - Тя избра момент, в който имаше много свидетели. Регин нямаше друг избор, освен да приеме.
Лорлън забеляза, че Повелителят на Алхимиците поглежда многозначително встрани и също се обърна натам. Лорд Гарел стоеше сред събралите се магьосници и веждите му бяха свъсени.
- Щом го е планирала, значи е уверена, че ще победи - заключи Пийкин. - Съгласен ли сте с нея, лорд Болкан?
Воинът сви рамене.
- Тя е силна, но противник с повече умения може да я победи.
- А Регин?
- Уменията му са като на всеки второкурсник.
- Достатъчни ли са, за да победи?
Болкан погледна към Акарин.
- Достатъчни, за да не можем с лекота да предвидим изхода от схватката.
- Смятате ли, че тя ще спечели? - обърна се Винара към Акарин.
Върховният повелител помълча, преди да отговори:
-Да.
Тя се усмихна.