- Благодаря ви, милорд.
- Но не си мисли, че го правя само от уважение към наставника ти.
Тя го погледна изненадано и се зарадва, като забеляза одобрението в погледа му. От всичките си учители най-малко очакваше да спечели уважението на Воина.
- Съзнаваш ли, че хората ще ме наблюдават как те обучавам? -попита той. - И ще докладват всичко на Регин и лорд Гарел.
- Помислила съм и за това.
- И?
- Какво ще кажете... за Купола?
Ийкмо повдигна вежди и широко се ухили.
- Убеден съм, че мога да го уредя.
Глава 36
Двубоят започва
Когато каретата мина през Портата на Гилдията, Денил погледна към Университета. Сградите на Гилдията му бяха толкова познати, но сега му се струваха чужди и отблъскващи. Той обърна глава към седалището на Върховния повелител.
Особено тази.
Денил сложи на коленете си чантата, която лежеше на седалката до него. В нея лежаха копия от записките, които двамата с Тайенд бяха водили, пренаписани така, че нищо в тях да не намеква, че двамата са вървели по следите на Акарин. Денил прехапа устни. Ако Акарин смяташе, че те разследват миналото му, това щеше допълнително да го вбеси. „Но аз така или иначе съм загазил, така че рискът си заслужава”.
Каретата спря и леко се разклати, когато кочияшът скочи на земята. Вратата се отвори. Денил слезе и се обърна към мъжа.
- Отнесете пътническия ми сандък в покоите ми - нареди той. Мъжът се поклони и отиде до задната част на каретата, където беше завързан сандъка.
Денил пъхна чантата под мишницата си и тръгна по алеята, водеща към седалището на Върховния повелител. Докато вървеше, той забеляза, че градините са празни, което бе необичайно за слънчев следобед през почивния ден. Къде ли бяха всички?
Когато стигна до вратата на сградата, устата му беше пресъхнала и сърцето му биеше ускорено. Той си пое дълбоко дъх и протегна ръка към дръжката. Преди да успее да я хване, вратата се отвори навътре.
На прага се появи прислужник и се поклони.
- Върховният повелител ви очаква в библиотеката, посланик Денил. Моля, последвайте ме.
Денил пристъпи вътре и огледа одобрително луксозно украсената гостна. Той никога не беше влизал в седалището на Върховния повелител. Прислужникът отвори една странична врата и посочи на Денил спираловидното стълбище. След като го изкачи, магьосникът тръгна по късия коридор към отворената врата в дъното.
Стените на стаята бяха покрити с рафтове, отрупани с книги. „Какви ли тайни се крият в тях? - зачуди се Денил. - Дали има някаква информация за... ?”
След това забеляза бюрото в ъгъла на стаята и облечения в черна мантия магьосник, който седеше зад него и го наблюдаваше. Сърцето му прескочи един удар и заби ускорено.
- Добре дошли у дома, посланик Денил.
„Вземи се в ръце!” - каза си строго Денил и сведе глава в учтив поклон.
- Благодаря ви, Върховни повелителю.
Денил чу как вратата се затваря зад гърба му, обърна се и установи, че слугата е излязъл. „Сега вече съм в капан...” Той прогони тази мисъл, пристъпи напред и постави чантата на бюрото на Акарин.
- Записките ми - каза той. - Както наредихте.
- Благодаря - отвърна Акарин. Една бледа ръка се протегна към чантата, а другата ме посочи креслото. - Седнете. Сигурно сте изморен от пътуването.
Денил се отпусна в мекото кресло и загледа как Акарин прелиства записките му. Използва отново лечителската си сила, за да прогони досадното главоболие. Предишната вечер беше пил твърде много сийо, опитвайки се да забрави мислите за онова, което го чакаше на следващия ден.
- Виждам, че сте посетили Блестящия храм.
Денил преглътна тежко.
-Да.
- Висшият жрец позволи ли ви да прочетете свитъците?
- Той ми ги прочете - след като се заклех, че ще запазя съдържанието им в тайна.
Акарин леко се усмихна.
- И Гробниците на белите сълзи?
- Да. Забележително място.
- Което ви отведе до Армдже?
- Не пряко. Ако бях продължил курса на проучванията ми, може би щях да стигна до Сачака, но задълженията ми на посланик не ми позволяваха подобно пътуване.
Акарин се напрегна.
- Прекосяването на границата не... се препоръчва. - Той вдигна глава и улови погледа на Денил. На лицето му беше изписано неодобрение. - Сачака не е част от Обединените земи и вие, като член на Гилдията, не можете да влизате в страната без заповед от краля.
Денил поклати глава.
- Не се бях замислял за това, но и така или иначе нямах намерение да се втурвам в непознати земи без първо да направя някои проучвания.