Но в такъв случай защо когато Сония е видяла Акарин, дрехите му са били изцапани с кръв?
Лорлън се намръщи. Нещо ужасно се беше случило онази нощ. „Готово е” - беше казал Акарин. Нещо бе станало. Но какво и защо?
Може би имаше разумно обяснение. Лорлън въздъхна. „А може би просто ми се иска да има такова”. Дали се колебаеше, защото не желаеше да открие, че мъжът, когото уважаваше и на когото се доверяваше от толкова много години, се е превърнал в кръвожадно чудовище?
Във всеки случай не можеше просто да попита Акарин. Трябваше да намери друг начин.
През последните няколко месеца си беше съставил мислен списък на информацията, от която се нуждаеше. Защо Акарин се занимаваше с черна магия? От колко време го правеше? Какво можеше да върши с помощта на черната магия? Колко силен беше станал и по какъв начин можеше да бъде победен? Въпреки че Лорлън сам би нарушил закона чрез търсенето на информация за черната магия, Гилдията трябваше да знае отговорите на тези въпроси, ако се наложеше да се изправи срещу Акарин.
Разпоредителят не беше постигнал голям успех при издирването на информация в Библиотеката на Гилдията, но това можеше да се очаква. Висшите магове знаеха за черната магия само онова, което беше необходимо, за да могат да я разпознават. Останалите магьосници знаеха за нея само, че е забранена. Намирането на допълнителна информация не би трябвало да е лесно.
Щеше да му се наложи да търси сведения извън страната. Лорлън веднага си помисли за Голямата библиотека в Елийн, по-голямо хранилище на знания дори от Библиотеката на Гилдията. После си спомни, че Голямата библиотека беше първата спирка в пътешествието на Акарин и се зачуди дали няма да намери някои от отговорите, като тръгне по стъпките на приятеля си.
Но Лорлън не можеше да напусне Гилдията. Задълженията му на Разпоредител изискваха непрекъснатото му присъствие, а и подобно пътешествие несъмнено щеше да привлече любопитството на Акарин. Което означаваше, че някой друг трябваше да тръгне на път.
Лорлън обмисли внимателно възможните кандидатури. Избраникът му трябваше да е достатъчно разумен, за да скрие истината, ако е необходимо, но в същото време трябваше да е някой, който е умел в разкриването на тайни.
Оказа се, че изборът му е изненадващо лесен.
Лорд Денил.
Сония влезе в столовата подир учениците. Регин, Генил и Шерн не се бяха върнали в клас в края на сутрешния урок, така че тя последвала останалите. Залата беше обширна, с няколко реда маси и столове. Прислужниците непрекъснато излизаха от намиращата се в съседство кухня, носейки табли с храна, от които учениците да избират обяда си.
Когато тя дръзна да се присъедини към останалите ученици, никой не възрази. Някои я изгледаха с подозрителност, докато тя взимаше приборите си, но повечето просто не й обърнаха внимание.
Както и предишния ден, отначало разговорите между учениците бяха неловки. Мнозина бяха плахи и недоверчиви към останалите. После Аленд каза на Кано, че е живял една година във Вин и останалите започнаха да го разпитват за страната. Скоро разговорът премина към домовете и семействата на други ученици и Аленд погледна към Сония.
- А ти, значи си израснала в копторите?
Всички лица се обърнаха към Сония. Усетила внезапното им внимание, девойката спря да дъвче и преглътна.
- Живях там около десет години - каза тя. - С леля и чичо. След това получихме стая в Северния квартал.
- А родителите ти?
- Майка ми умря, когато бях дете. А баща ми... - Тя потрепери.
- Баща ми си тръгна.
- И те е оставил сама в копторите? Това е ужасно! – възкликна Бина.
- Леля и чичо се грижеха за мен. - Сония успя да се усмихне. -И имах много приятели.
- А сега виждаш ли се с тях? - попита Исле.
- Почти не - поклати глава Сония.
- А твоя приятел-крадец, когото лорд Фергън беше заключил в подземие под Университета? Той не те ли посети няколко пъти?
- Да - кимна Сония.
- Той е от Крадците, нали? - попита Исле.
Сония се поколеба. Можеше да отрече, но щяха ли да й повярват?
- Не знам със сигурност. За шест месеца може да се променят много неща.
- А ти също ли беше крадла?
- Аз? - Сония тихо се изсмя. - Не всички, които живеят в копторите, работят за Крадците.
Учениците леко се поотпуснаха. Няколко дори кимнаха. Исле ги изгледа, после се намръщи.
-Но ти си крала разни неща, нали? - попита тя. - Била си една от онези джебчии на Пазара.
Сония почувства, че се изчервява и разбра, че се е издала. Ако сега отречеше, щяха да си помислят, че ги е лъгала. Може би с истината щеше да спечели симпатиите им...