Акарин го погледна замислено, след което отново се зарови в записките му.
- Защо посетихте Армдже?
- Дем Ладейри ми предложи да разгледам руините, докато му бях на гости.
Акарин се намръщи.
- Така ли? - Той отново замълча, четейки бележките. След няколко минути изпръхтя изненадано, вдигна глава и впери поглед в Денил.
- И вие оцеляхте?
Денил се досети какво има предвид и кимна.
- Да, макар силите ми да бяха изцедени.
Докато Акарин продължаваше да чете, Денил се зачуди дали изобщо някой някога е виждал изненада на лицето на този мъж. Стигна до извода, че не и изпита странната гордост, че точно той е успял да изненада Върховния повелител.
- Значи сте преодолели бариерата - рече замислено Акарин. -Интересно. Може би камерата губи мощта си. Накрая силата сигурно ще се изчерпи.
- Мога ли да ви задам един въпрос? - реши да рискува Денил.
Акарин го погледна и повдигна вежди.
- Можете.
- Ако сте влизали в Пещерата на абсолютното наказание, защо не сте разказали на никого за нея?
- Разказах. - Ъгълчетата на устата на Акарин леко се извиха нагоре. - Но тъй като никой не можеше да я проучи, без да предизвика нападение - както и поради други причини от политическо естество - беше решено, че съществуването й трябва да остане известно единствено на Върховните магове. Което означава, че трябва да ви заповядам да запазите знанията си за себе си.
Денил кимна.
- Разбирам.
- Жалко, че предупреждението ми е било изтрито. - Акарин замълча и присви очи. - Имаше ли някакви следи, че може да е било умишлено премахнато?
Изненадан, Денил се замисли за стената и остатъка от надписа.
- Не бих могъл да кажа.
- Някой трябва да провери. Онова местенце лесно може да се превърне в смъртоносен капан за магьосници.
- Ако желаете, сам ще се погрижа за това.
Акарин го погледна замислено и кимна.
- Да. Най-добре е никой да не научава за това място. Помощникът ви знае, нали?
Денил се поколеба и отново се зачуди какво ли е усетил Акарин по време на кратката им мисловна комуникация.
- Да - но мисля, че на Тайенд може да се вярва.
В очите на Акарин се мярна лек проблясък и той отвори уста, за да каже нещо, но на вратата се почука и Върховният повелител размисли. Обърна глава към вратата, която леко се отвори навътре.
В стаята влезе прислужникът и се поклони.
- Лорд Ийкмо пристигна, Върховни повелителю.
Акарин кимна. Когато вратата се затвори отново, той погледна замислено към Денил.
- След една седмица можете да се върнете в Елийн. - Той затвори чантата. - Ще прочета всичко и може би ще се наложи отново да поговорим. Но сега - той се изправи - трябва да присъствам на един официален двубой.
Денил примигна изненадано.
- Официален двубой?
Акарин като че ли се усмихна.
- Моята избраница, може би безразсъдно, отправи официално предизвикателство към един свой съученик.
Сония беше предизвикала Регин на двубой! В главата на Денил се завихриха възможните последствия и възможности от това. Той се засмя.
- Това трябва да се види.
Акарин излезе бързо от библиотеката. Денил го последва, изпълнен с изненада и облекчение. Нямаше никакви въпроси за причините, породили това разследване. Акарин дори му се стори доволен от напредъка. Денил и Тайенд - и Лорлън - не си бяха спечелили неодобрението на Върховния повелител. Нито Ротан, макар Денил да се надяваше, че Акарин не знае за новия му „интерес” към древната магия.
Нищо не беше споменато и за Тайенд.
Оставаше му само да се срещне с Ротан. Наставникът му щеше да се изненада от срещата. Денил не го беше предупредил за визитата си, тъй като писмото нямаше да стигне по-бързо от него, а и не смееше да рискува с мисловно повикване. Ротан винаги беше успявал да прочете в съобщенията на Денил повече от необходимото. Денил не знаеше как Ротан ще възприеме новината, че бившият му ученик все пак е такъв, какъвто го беше обвинявал Фергън. Той не искаше да изгуби единствения си близък приятел в Гилдията.
Но въпреки това реши да не отхвърля слуховете, свързани с Тайенд. Ротан лесно щеше да разпознае лъжата. Трябваше просто да го успокои, че репутацията му няма да пострада от тази връзка. Елийнците бяха толерантни хора и от него се очакваше същото.
След няколко седмици щеше да се върне в Елийн с разрешението на Върховния повелител да разследва развалините в Армдже в свободното си от посланическите задължения време. И той щеше да го прави заедно с Тайенд.