- Разбирам - кимна леко Денил, след което се стегна, приготвяйки се за неприятна реакция. - Тайенд е момък, Ротан.
- Момък? - Ротан се намръщи, но после го погледна с разбиране. - Значи слуховете са истина.
- Да. Елийнците са много по-толерантни от киралийците - в повечето случаи. - Денил се усмихна. - И аз се старая да се адаптирам към начина им на живот.
Ротан кимна.
- Предполагам, че това е част от ролята на посланика. Заедно с тайните срещи с Върховния повелител. - Той се усмихна за пръв път, откакто се бяха видели предишния ден. - Не искам да те задържам повече. Защо не дойдеш да вечеряш с мен и Дориен довечера? Той се връща утре в селото си.
- С удоволствие.
Ротан отново тръгна към вратата. С леко усилие на волята си Денил я отвори, но Ротан въздъхна и отново я затвори. Обърна се към Денил и го погледна в очите.
- Бъди внимателен, Денил - каза тихо той. - Бъди изключително внимателен.
Денил отвърна на погледа му.
- Ще бъда - увери той стария си приятел.
Ротан кимна. После отвори вратата и излезе в коридора. Денил го изпрати с поглед.
И поклати глава, когато осъзна, че няма представа дали приятелят му го предупреждава за делата му с Тайенд или с Акарин.
Епилог
Пълната луна сияеше на небето и обливаше пътеката към седалището на Върховния повелител в синя светлина. Докато вървеше към сградата, Сония се усмихваше.
От двубоя бяха минали четири седмици и тя нито веднъж не беше срещала Регин и съюзниците му в коридорите на Университета след занятията. До ушите й не достигаше познатото кискане и нито един от проектите й не беше съсипан.
Днес на практическите занятия по лекарства тя беше разпределена с Хал. В началото той се чувстваше неловко, но след това започнаха да спорят за правилното лечение на нокътните червеи. Той й беше казал за едно рядко растение, което баща му, селски лечител в Дан, използваше за лечението на болестта. Когато тя му каза, че обитателите използват каша от тугор, която остава след дестилацията на бол, той се разсмя. Двамата започнаха да си обменят суеверия и странни лекарства от родните си места, а след като занятието приключи, тя осъзна, че са разговаряли повече от час.
Когато стигна до вратата на къщата, Сония докосна дръжката. Тъй като очакваше, че вратата веднага ще се отвори, тя пристъпи напред и удари коляното си в нея.
Изненадана и раздразнена, тя отново докосна дръжката, но вратата остана затворена. Да не би тази вечер наставникът й да възнамеряваше да я държи заключена навън?
Тя сграбчи дръжката и я завъртя. За нейно облекчение вратата се отвори навътре.
Сония я затвори зад гърба си и тръгна нагоре по стълбите, но изведнъж замръзна на мястото си. Откъм другото стълбище се чу трясък. До ушите й достигнаха приглушени викове и подът завибрира под краката й.
Нещо се случваше долу, в подземната стая. Нещо магическо.
Тялото й се вцепени. Тя се зачуди как да постъпи. Първата й мисъл бе да изтича в стаята си, но тогава се досети, че щом долу се вихреше магическа битка, то тя няма да е на сигурно място в спалнята си.
Трябваше да се махне. Да се отдалечи колкото се може повече.
Но любопитството не й позволяваше да помръдне. „Искам да разбера какво става долу - помисли си тя. - А и ако някой е решил да се изправи срещу Акарин, той може да има нужда от помощта ми”.
Сония си пое дълбоко дъх, приближи се до вратата, която водеше към стълбището и леко я отвори. Стълбите, които водеха надолу, бяха тъмни, значи вратата на стаята сигурно беше затворена. Тя започна да слиза бавно надолу, напрегната и готова за бързо отстъпление. Щом стигна до вратата, потърси ключалка или нещо друго, през което да може да надникне в стаята, но не можа да намери. Отвътре мъжки глас изкрещя нещо. Гласът беше непознат. След миг тя осъзна, че не разбира какво казва, защото говори на чужд език.
Отговорът беше рязък и също не на киралийски. Сония изстина, разпознавайки гласа на Акарин. От стаята се разнесе отчаян вой и сърцето й се разтупка. Тя отстъпи назад, убедена, че трябва да се махне оттук по най-бързия начин.
Вратата се отвори.
Такан погледна към нея и се спря. Тя обаче не можеше да види изражението на лицето му. Вниманието му бе привлечено от разиграващата се зад гърба му сцена.
Акарин се беше надвесил над мъж с обикновени дрехи. Ръката му се беше вкопчила в гърлото му и между пръстите му се процеждаше кръв. В другата си ръка държеше украсена кама - която й беше ужасяващо позната. Изведнъж очите на непознатия се изцъклиха и той се отпусна безжизнено на пода.