- Да, крала съм храна и пари, когато бях дете - призна си тя, оставяйки се да вдигне глава и да погледне предизвикателно Исле. - Но само когато съм гладувала или когато е наближавала зимата и съм се нуждаела от обувки и топли дрехи.
Очите на Исле проблеснаха триумфално.
- Значи си крадла.
-Но тя е била дете, Исле - възрази меко Аленд. - И ти щеше да крадеш, ако нямаше какво да ядеш.
Останалите погледнаха неодобрително Исле, но тя само тръсна презрително глава, обърна се към Сония и я изгледа студено.
-Кажи ми честно - каза тя предизвикателно, - някога убивала ли си някой?
Сония издържа погледа на Исле и усети как в нея се надига гняв. Може би ако кажеше истината, Исле щеше да си помисли, преди отново да я обиди.
- Не знам.
Всички отново се вторачиха в Сония.
- Как така? - подигра се Исле. - Или си убивала, или - не.
Сония наведе очи към масата, после погледна момичето с присвити очи.
-Е добре, щом толкова държиш да знаеш. Една нощ преди две години един мъж ме сграбчи и ме замъкна в една пресечка. Той беше... е, можеш да си сигурна, че не искаше да ме пита за посоката. Когато успях да освободя ръката си, забих ножа си в него и избягах. Не останах да проверя дали е жив.
Известно време никой не се обади.
- Можела си да се развикаш - предположи Исле.
- Мислиш ли, че някой от минувачите би рискувал живота си, за да спаси някакво си момиче? - попита Сония студено. - Този човек можеше просто да ми пререже гърлото или да ме накара да млъкна, или пък биха ме чули и други разбойници.
Бина потрепери:
- Това е ужасно!
Сония почувства искрица надежда заради симпатията на момичето, но тази надежда се изпари при следващия въпрос.
- Носиш ли със себе си нож?
Разпознала лонмарския акцент, Сония се обърна, за да срещне погледа на зелените очи на Елеак.
- Всички имат ножове. За отваряне на пакети, рязане на плодове...
- Прерязване на ремъците на кесиите - вметна Исле.
Сония я изгледа внимателно. Исле й отвърна със студен поглед. „Явно съм си губила времето, като съм се опитвала да помогна на тази” - помисли си Сония.
- Сония - разнесе се внезапно нечии глас, - виж какво съм ти донесъл.
Учениците се обърнаха - към масата се приближаваше позната фигура с чиния в ръка. Регин се ухили и тикна чинията пред Сония. Девойката кипна, когато видя, че вътре има кори от хляб и огризки от плодове.
- Ти си толкова щедро, добре възпитано момче, Регин. - Тя отблъсна чинията. - Благодаря ти, но вече се наядох.
- Не, сигурно още си гладна - каза той подигравателно. - Виж се. Толкова малка и мършава си. Наистина изглеждаш така, сякаш още един или два обяда ще са ти от полза. Родителите ти не са ли те хранили редовно? - Той отново бутна чинията пред нея.
Сония отново я отблъсна.
- Всъщност наистина не са ме хранили.
- Родителите й са починали - вметна някой.
- Тогава защо не вземеш яденето с теб, в случай, че огладнееш по-късно?
С бързо движение Регин обърна чинията през ръба на масата, право върху коленете й. Няколко от учениците прихнаха, когато разкашканата храна се разсипа върху мантията й и на пода, покривайки ги с дебел слой кафява каша. Забравяйки инструкциите на Ротан, Сония изруга ожесточено и Исле изсумтя с отвращение.
Сония вдигна поглед и понечи да заговори, но в този момент се разнесе звънтенето на гонга на Университета.
- О, скъпа! - възкликна Регин. - Време е за час. Съжалявам, че не можем да останем да те погледаме как ядеш, Сония. - Той се обърна към останалите. - Хайде, всички. Не трябва да закъсняваме, НАЛИ?
Регин се отдалечи с наперена походка, останалите го последваха. Скоро Сония остана сама в столовата. Тя се изправи с въздишка, придържайки дрехата пред себе си и грижливо изтръска остатъците от храна върху масата. Девойката погледна към мантията си, покрита с лепкава кафява течност и отново изруга, този път по-спокойно.
Зачуди се какво да направи. Не можеше да влезе в час, омазана с храна. Учителят щеше да я изпрати да се преоблече, което щеше да даде на Регин още един повод да злорадства. Не, по-добре беше да изтича до покоите на Ротан, да смени мантията си, а после да измисли някое правдоподобно извинение за закъснението си.
Надявайки се, че няма да срещне твърде много хора по пътя си, тя тръгна към жилищните помещения на магьосниците.
Денил чу, че моряците са се събрали в каюткомпанията в края на коридора и сподави стона си. Предстоеше му още една дълга нощ. Както и предишния път, Джано дойде да вземе Денил и екипажът го посрещна с радостен възглас. Отнякъде се появи бутилка и тръгна да обикаля в кръг, като всеки отпиваше по глътка от силната и миризлива виндска напитка сайо. Когато бутилката достигна до Денил, той я предаде на Джано, без да отпие, което предизвика присмех и разочарование сред моряците.