След като всеки отпи от шишето, моряците започнаха да спорят добродушно на родния си език. Когато най-накрая стигнаха до съгласие, запяха, приканвайки с жестове Денил да се присъедини към тях. Предишния път той го беше направил, но сега изгледа строго Джано.
- Ти обеща да превеждаш!
Мъжът се усмихна.
- Не харесаш песен.
- Нека аз да преценя.
Джано се заслуша в песента и се поколеба.
- Моя любима в Капия има червени, червени коси... и гърди като торби с тен2. Моя любима в Тол-Ган има силни, силни крака... и прегръща с тях. Моя любима в Кико има... ъъъ... - Джано сви рамене.
- Не знам как на ваш език.
- Мога да се досетя - отвърна Данил, тъжно клатейки глава. -Толкова е достатъчно. Май предпочитам да не знам какво пея.
Джано се засмя.
- А сега казваш защо не пиеш сайо, а?
- Сайо удря в главата. Силно е.
- Сайо е силно - каза Джано с гордост.
- Не е добра идея един магьосник да се напие - рече Денил.
- Защо не?
Денил сви устни, чудейки се как да обясни така, че на човека да му стане ясно.
- Когато си пиян - много пиян - говориш и правиш лоши или безсмислени неща.
Джано сви рамене и потупа Денил по рамото.
- Не тревожи. Не кажем на никого.
Денил се усмихна и поклати глава.
- Не е хубаво да правиш магии лошо или без смисъл. Може да е опасно.
Джано се намръщи, но после очите му светнаха.
- Тогава ти дадем само малко сайо.
Денил се засмя.
- Добре.
Джано размаха ръце, правейки знак на моряците да му дадат бутилката. Избърса грижливо гърлото й с ръкава си и я подаде на Денил.
Усещайки внимателните погледи на останалите, Денил поднесе бутилката към устните си и отпи. Устата му се изпълни с приятен орехов вкус, после, когато преглътна, течността обгори гърлото му. Той трескаво си пое дъх, после бавно издиша, усещайки как топлината се разнася из тялото му. Усмихна се и кимна одобрително, а моряците нададоха радостни възгласи.
Джано върна бутилката на останалите и потупа Денил по рамото.
- Радвам се, че не съм магьосник. Да обичаш да пиеш, но да не можеш! - Той поклати глава. - Много тъжно.
Денил сви рамене.
- Е, на мен магията ми харесва.
Моряците започнаха нова песен и Джано запревежда, без Денил да го е помолил. Магьосникът установи, че недодяланата непристойност на текста вече го забавлява.
- Какво е това айома?
- Морска пиявица - отвърна Джано. - Лошо, лошо нещо. Разкажа ти история.
Останалите веднага утихнаха и загледаха Джано и Денил с искрящи погледи.
- Морска пиявица е дълга от дланта до сгъвката на ръката. -Джано вдигна ръка и посочи лакътя си. - Плува най-често на малки групи, но когато се размножава, много морски пиявици се събират накуп и е много, много опасно. Катерят се на кораба - мислят че е скала и моряците трябва да убиват, убиват, или айомата се забива в тях и им изпива кръвта.
Денил погледна към останалите моряци и те закимаха енергично. У него веднага се зароди подозрението, че този разказ може да е измислица или поне преувеличение - страшна история, която моряците разказват на пътешествениците. Магьосникът погледна с присвити очи Джано, но мъжът беше твърде увлечен от разказа, за да забележи това.
- Морска пиявица смуче кръв на всички големи риби в морето.
Когато някой кораб потъне, хора плуват към брега, но ако намери тях морска пиявица, бързо отслабват и умират. Ако някой падне във вода по време на размножителния им период, той потъне под тежестта на морските пиявици. - Джано погледна към Денил с широко отворени очи. - Противен начин умреш.
Въпреки скептицизма си Денил почувства, че от описанието на мъжа го побиват тръпки. Джано отново го потупа по рамото.
- Не тревожи. Морска пиявица живее в топла вода. На север. Пийни сайо, забрави история.
Денил взе бутилката и отпи сдържано. Един от моряците започна да си тананика, скоро останалите подзеха песента. Денил се склони да запее с тях, но млъкна, когато вратата се отвори и капитанът влезе в каюткомпанията. Екипажът поуспокои пеенето си, но не млъкна съвсем. Нумо кимна на Денил.
- Имам нещо за вас, милорд.
Той направи жест на Денил да го последва и тръгна по коридора към каютата си. Денил се изправи и закрачи подир него, придържайки се с ръка за стената заради люлеенето на палубата. Когато влязоха в капитанската каюта, магьосникът забеляза, че въпреки уверенията на Джино, стаята е поне четири пъти по-голяма от неговата.