Масата насред стаята беше покрита с морски карти. Нумо извади от едно шкафче сандъче, измъкна от ризата си ключ, отвори капака и взе отвътре навит лист хартия.
- Помолиха ме да ви го предам преди да стигнем в Капия.
Нумо подаде писмото на Денил и с жест го покани да седне.
Денил се настани в креслото и проучи печата. Беше със символа на Гилдията, а хартията бе луксозна.
Той счупи печата, разви хартията и разпозна почерка на Разпоредителя Лорлън.
До Втория посланик на Гилдията в Елийн, Денил, от семейство Норин, Дом Телен.
Моля Ви да ми простите, че получавате това писмо след като сте тръгнали на път. Имам за Вас задача, която да свършите за мен в допълнение към задълженията ви на посланик. Тази задача трябва да остане в тайна, поне засега и заради това избрах този начин да ви предам писмото.
Както знаете, Върховният повелител лорд Акарин напусна Киралия преди повече от десет години, за да събира сведения за древната магия - издирвания, които останаха недовършени. Задачата Ви е да минете по неговия маршрут, да посетите местата, където той е бил, откриете кой му е помагал, както и да съберете информация за проучванията му.
Моля, съобщавайте ми какво сте научили чрез куриер. Не се свързвайте пряко с мен. Очаквам с нетърпение вести от вас.
С благодарност, Разпоредител Лорлън.
Денил прочете няколко пъти писмото, после отново го нави. Какво замисляше Лорлън? Да проследи пътуването на Акарин? Да се свързват само чрез куриер?
Той отвори писмото още веднъж и бързо го прегледа. Може би Лорлън молеше за потайност, защото щеше да използва положението на Денил като посланик, а ставаше въпрос за молба от личен характер.
Обаче тази лична молба касаеше пътешествието на Акарин. А знаеше ли Върховният повелител, че Лорлън възобновява търсенето му на древни знания?
Денил обмисли възможните отговори на този въпрос. Ако Акарин знаеше, можеше да се предположи, че го одобрява. А ако не знаеше? Денил се усмихна лукаво. Може би в разказите на Акарин е имало нещо, подобно на историята за морската пиявица и Лорлън е решил да разбере дали това нещо е истина?
А може би Лорлън просто искаше да успее там, където приятелят му не е сполучил. Двамата се съревноваваха още от ученическите си години. Очевидно Лорлън не можеше да извърши сам такова пътешествие, така че беше вербувал друг магьосник за целта. Денил се усмихна самодоволно. „И е избрал мен”.
Нави писмото отново, изправи се и се подпря с ръка на стената, за да се пребори с клатушкането. Несъмнено някой ден Лорлън щеше да обясни причините за тази секретност. А дотогава Денил щеше с удоволствие да се възползва от разрешението да се порови в миналото на загадъчна личност като Върховния повелител.
Магьосникът кимна на Нумо, излезе от каютата, прибра писмото в багажа си и се върна при Джано и пеещия екипаж.
1 вейр - плодче, от което се правят повечето вина.
2 тен - едър плод, който може да се готви цял, разчупен на парчета или да се смила за брашно.
Глава 4
Дежурството в кухнята
Сония вървеше бавно по коридора на Университета и усещаше как с всяка следваща стъпка й става по-леко. Следващият ден беше волник, което означаваше, че Регин и останалите ученици щяха да я оставят на мира.
Изненада се колко изморена се чувстваше, като се имаше предвид колко малко неща беше свършила през изминалата седмица. В повечето часове тя или четеше книги, или гледаше как останалите отиват или се връщат от уроците си по Контрол. Не се случваше почти нищо, но на нея й се струваше, че са минали седмици - не, дори месеци.
Исле вече изобщо не я забелязваше и макар това да беше по-добре от проявата на открита враждебност, като че ли всички ученици бяха решили, че това е най-добрият начин да се отнасят с нея. Те спряха да й говорят, не отговаряха дори на въпросите й, които бяха свързани с уроците.
Тя си беше съставила мнение за всеки един от учениците. Илейк се държеше точно така, както би се държал един мъж от Лонмар, съдейки по онова, което беше чувала за тях. Израснал в общество, където жените се криеха от мъжете и живееха в лукс, но безлична свобода, той нямаше навика да разговаря с тях и се отнасяше към Бина и Исле със същото хладно безразличие. Фарин, крадецът, който й беше помогнал да се скрие от Гилдията предишната година, въобще не се държеше така, но пък той изобщо не приличаше на лонмарец!