- Той се обърна към възрастната жена. - На твое място бих внимавал, тя е крадец - и ако я попиташ, ще си признае. Гледай да не отмъкне някой от ножовете и да ти го забие в гърба, докато не гледаш.
С тези думи той хвана дръжката на вратата и я затръшна зад гърба си. Сония изтича и хвана дръжката, но макар тя да се завърти с лекота, вратата не се отвори. Девойката усети лека вибрация около ръката си.
Магия? Как е възможно да използват магия? Никой от тях не беше преминал второто ниво.
Зад вратата се чуваха кискане и приглушени гласове. Тя разпозна гласа на Аленд, а смехът на Исле нямаше как да се сбърка. Различавайки кикотенето на Балон и Кано, тя осъзна, че единствения глас, който не се чуваше, беше на Регин.
Причината, за което най-вероятно беше, че той се е концентрирал върху задържането на вратата, затворена с магия. Сърцето й се разтупка, щом осъзна какво означава това. Регин вече беше преминал второто ниво и дори повече Не само беше получил достъп до силата си, а и се беше научил да я използва. Ротан я беше предупредил, че някои ученици могат бързо да го постигнат, но защо трябваше да е точно Регин?
Тя си припомни месеците, които беше прекарала в обучение и практикуване на магията и се усмихна тъжно. Очакваше го още много работа. Тя отстъпи назад и погледна вратата. Можеше ли да пребори магията му? Може би, но сигурно щеше да унищожи вратата. Сония се обърна към готвачката.
- Оттук сигурно има и друг изход. Ще ми го покажеш ли?
Жената се поколеба. На лицето й вече не беше изписано съчувствие, а само подозрителност. Сония почувства, как тъгата й преминава в гняв.
- Е? - сопна й се тя.
Очите на жената се разшириха и тя бързо наведе поглед към земята.
- Да, милейди. Последвайте ме.
Тя махна с ръка на Сония и тръгна между масите. Кухненските прислужнички се обръщаха към нея, но тя не сваляше поглед от гърба на жената. Двете влязоха в склада, който беше дори още по-голям от кухнята и беше пълен с рафтове, отрупани с храна и прибори.
Жената се забърза към дъното му и застана пред друга врата, отвори я и махна безмълвно към коридора, който се разкри пред тях.
- Благодаря - каза Сония и излезе от склада. Вратата се затвори рязко зад гърба й. Тя се огледа. Коридорът й беше непознат, но все щеше да я изведе донякъде. Тя въздъхна, поклати глава и закрачи напред.
Събиранията във Вечерната зала вече не бяха толкова интересни както преди, размишляваше Ротан. Не толкова отдавна, отправяйки се към ежеседмичните срещи на магьосниците, той с тих ужас очакваше да го засипят с въпроси за загадъчното момиче от копторите. Сега много от присъстващите подчертано не му обръщаха внимание.
- Онова елийнско момиче трябва да бъде наблюдавано - дочу се женски глас от другия край на залата. - Според лейди Кинла не след дълго ще се наложи да проведе личен разговор с някой лечител.
Ответната реплика едва се чу през шума:
- Бина ли? Може би. Или имате предвид..? Не. Че кой би искал? Нека Ротан се занимава с нея.
Дочувайки името си, Ротан се огледа за разговарящите. Забеляза две млади лечителки, които бяха застанали до близкия прозорец. Едната вдигна глава, забеляза го, че ги гледа, изчерви се и се извърна на другата страна.
- В нея има нещо странно. Нещо... - Разпознавайки новия глас, Ротан потрепери от задоволство. Говореше лорд Елбен, един от учителите на Сония. Разговорите на висок глас заплашваха да го заглушат, но Ротан затвори очи и се концентрира, както го беше учил Денил.
- Тя не се вписва в групичката - отвърна несигурен глас. - Но едва ли някой го очаква от нея.
Ротан се намръщи. Това беше учителят, който преподаваше история на първокурсниците.
- Не е само това, Скоран - настоя Елбен. - Тя е твърде тиха. Дори не разговаря с останалите ученици.
- А и те не я харесват особено, нали?
Последва сух смях:
- Не, а и не можем да ги обвиним за това.
- Помислете си за лорд Ротан - рече Скоран. - Горкият човек. Смятате ли, че е знаел в какво се замесва? На мен въобще нямаше да ми е приятно всяка вечер да се прибира в покоите ми. Гарел ми каза, че тя разправяла как намушкала с нож някакъв мъж, докато живяла в копторите. Никак не ми се иска да се върти в стаята ми, докато спя.
- Очарователно! Надявам се, че Ротан си заключва нощем вратата, за всеки случай.
Двамата мъже се отдалечиха и гласовете им заглъхнаха. Ротан отвори очи и погледна към чашата вино, която държеше в ръка. Денил беше прав. Това кресло даваше чудесна възможност да се подслушват разговорите на останалите. Приятелят му обичаше да казва, че редовните посетители на Вечерната стая горят от нетърпение да изкажат мнението си и въобще не проверяват кой ги слуша; така можеха да се научат много неща.