-Да, но затова пък не ти е скучно с тях. Просто трябва от време ми време да ги награждаваш за добро поведение. Лорд Денил беше интересен избор за Втори посланик в Елийн.
Лорлън усети как сърцето му прескочи удар. Той прикри тревогата си зад маска на загриженост.
- Не го ли одобряваш?
-Той е напълно подходящ за тази роля. Прояви самоинициатива и смелост, когато се свърза и поведе преговори с Крадците.
Лорлън повдигна едната си вежда.
- Да, но все пак първо трябваше да се посъветва с нас.
Акарин махна презрително с ръка.
-Висшите магове щяха да обсъждат предложението му седмици наред, а след това щяха да вземат възможно най-предпазливото решение - което щеше да е погрешно. Денил го е разбрал и е рискувал да си навлече неодобрението на колегите си, само за да я намери. Гоил показва, че той не се плаши лесно от висшестоящите, когато ме методите му не отговарят на разбиранията на останалите. Подобна самоувереност ще му свърши отлична работа в контактите с елийнския двор. Изненадах се, че не ме попита за мнението ми, но несъмнено щях да подкрепя избора ти и ти сигурно го знаеш.
- Какви новини имаш за мен? - смени темата Лорлън.
-Нищо кой знае колко вълнуващо. Кралят ме попита дали малката пакостница, както нарича той Сония, е приета с летния набор. Казах му, че е приета и той остана доволен. Това ми напомни за един друг забавен инцидент: Нефин от Дома Марон попита дали Фергън може да се прибере вече в Имардин.
- Пак ли?
- Нефин не се е обаждал досега. Предишния път подобен въпрос ми зададе Ганен, преди около три седмици. Изглежда, всеки мъж и жена от Дома Марон възнамеряват да ме питат за това. Дори децата идваха да ме питат кога отново ще видят чичо си Фергън.
- А ти какво им отговори?
- Че чичо Фергън е направил нещо много лошо, но те не трябва да се притесняват, защото добрите хора в укреплението ще се грижат добре за него през всичките години, които ще прекара там.
Лорлън се засмя.
- Имам предвид какво отговори на Нефин.
- Точно същото. Е, не със същите думи, разбира се. - Акарин въздъхна и приглади косата си. - Те не само ми доставят удоволствието да им отказвам, а и откакто Фергън напусна града, никой от Дома Марон не ми е предлагал невеста. Не виждам по-добра причина да го държа колкото се може по-дълго в онова укрепление.
Лорлън отпи от чашата си. Винаги бе смятал, че Акарин не се интересува от фриволните жени на Домовете и накрая ще си избере съпруга от жените в Гилдията. Но сега се чудеше дали Акарин не е решил да си остане ерген, за да запази мрачната си тайна.
- Домовете Аран и Корин питат дали можем да отделим няколко лечители за конните им състезания - каза Акарин.
Лорлън въздъхна отчаяно.
- И ти, разбира се, им отговори, че не можем?
Акарин помръдна рамене.
- Казах им, че ще си помисля. Може пък да успеем да обърнем молбата им в наша изгода.
- Но ние се нуждаем от всеки наш лечител.
- Така е, но и двата Дома са склонни да пазят дъщерите си, сякаш смятат, че момичетата, също като конете, са по-ценни за подобряване на породата. Ако успеем да ги убедим да позволят на талантливите момичета да постъпят в Гилдията, накрая ще се окажем с достатъчно лечители, които да заместят онези, които ни напускат, за да се грижат за конете.
-А междувременно ще разполагаме с по-малко лечители, които на всичкото отгоре ще трябва да губят време в обучение на новите момичета - възрази Лорлън. - Освен това след като завършат, момичетата може да не изберат да станат лечители.
Акарин кимна.
-Всичко е въпрос на планиране. Трябва да привлечем достатъчно момичета, за да компенсираме броя лечители, които изпращаме да се грижат за конете. Накрая ще разполагаме с достатъчно лечители, които да използваме в случай на бедствие като пожар или бунт.
Акарин забарабани с дългите си пръсти по облегалката на креслото си. - Има и друга полза от това. Преди няколко месеца лорд Тепо ми каза, че много би желал да се заеме с лечението на животни и да задълбочи познанията ни в тази област. Говореше доста убедително. Може да започне с конете.
Лорлън поклати глава.
- Това ми се струва загуба на време и лечители.
Акарин се намръщи.
-Ще обсъдя идеите с лейди Винара. - Той погледна към Лорлън. - А ти имаш ли някакви новини за мен?
- Имам - отвърна Лорлън. После се облегна назад и въздъхна.
- Ужасни новини. Те ще смутят мнозина в Гилдията, но най-вече касае теб.
- Така ли? - Акарин го погледна остро.
- Имаш ли още от това вино?
- Това е последната бутилка.