Той отвори кутията и извади отвътре свещ и малка чиния. С бързо движение магьосникът наниза свещта върху късия бодил в центъра на чинийката.
- Огънят се нужда е от въздух и храна, също като живите същества. Но изобщо не си мислете, че е жив - засмя се той. - Това би било глупаво, но не забравяйте, че той често се държи така, сякаш е разумен.
Зад гърба на Сония някой се изкиска. Тя се обърна. С крайчето на окото си видя как Кано подава нещо на Валон и коремът й се сви. Листът със записките й минаваше от ръка на ръка, а лорд Елбен не забелязваше нищо.
Тя бавно си пое дълбоко дъх и тихо въздъхна. Втората учебна седмица не беше по-добра от първата. Всички ученици - освен Шерн, който въобще не се появи повече след странния му истеричен пристъп, когато се разкрещя, че вижда слънчевата светлина през покрива - бързаха да се съберат около Регин при всеки удобен случай. Беше повече от ясно, че тя не бе добре дошла в малката му банда и че той възнамеряваше да я направи обект на всичките си шеги и номера.
Тя беше отхвърлена. Ала за разлика от момчетата, които се опитваха да влязат в бандата на Регин, но биваха отхвърлени, тя нямаше къде другаде да отиде. Беше принудена да ги търпи.
Затова Сония избра единствената стратегия, за която можа да се сети: да не им обръща внимание. Тя се надяваше, че ако не реагира на шегите на Регин и останалите, те най-накрая ще се отегчат и ще я оставят на мира.
- Сония.
Тя подскочи и забеляза, че лорд Елбен се е намръщил неодобрително. Сърцето й се разтупка. Нима той й беше казал нещо? Нима толкова беше погълната от самосъжалението си, че не беше чула въпроса му? Дали щеше да я смъмри пред целия клас?
- Да, лорд Елбен? - каза тя, подготвяйки се за предстоящото унижение.
- Ти първа ще се опиташ да запалиш свещта - каза той. - Така, първо искам да ви напомня, че е много по-лесно да се генерира топлина, ако...
Изпълнена с облекчение, Сония се съсредоточи върху свещта. В главата й прозвуча гласът на Ротан, който й обясняваше как да го направи: „Изтегли малко магия от източника си, напрегни волята си, фокусирай се върху фитила, оформи магията и я освободи...” Тя усети как тънката нишка сила прескочи върху фитила и върху него затанцува мъничко пламъче.
Лорд Елбен стоеше със зяпнала уста и примигваше.
-... благодаря, Сония - завърши той. После огледа останалите от класа. - Имам свещи за всички. Задачата ви тази сутрин е да се научите да ги палите, след това ще се поупражнявате да ги палите бързо, почти без усилие.
Той извади свещите от кутията и ги подреди пред учениците. Те веднага впериха погледи във фитилите. Сония ги гледаше и постепенно започна да я изпълва задоволство, когато видя, че нито една от свещите, дори Региновата, не пламна.
Елбен се върна при бюрото си и извади една стъклена сфера, пълна със синя течност. После я отнесе до чина на Сония и я постави върху него.
- Това упражнение ще те научи на финес - каза й той. - Субстанцията в този контейнер е чувствителна към температурата. Ако започнеш да я нагряваш бавно и равномерно, цветът й ще се промени в червено. Ако нагряването е неравномерно, в нея ще се появят мехурчета, които ще изчезнат след няколко минути. Искам да видя червенина, а не мехурчета. Повикай ме, когато го постигнеш.
Сония кимна, изчака го да се върне при бюрото си, и се концентрира върху сферата. За разлика от свещта, тук беше необходима единствено затопляща енергия. Тя си пое дълбоко дъх и оформи магията си в нежна мъгла, която щеше да затопли равномерно стъкло то. Когато я освободи, течността се оцвети в тъмно червено.
Доволна от себе си, тя вдигна глава и забеляза, че Елбен разговаря с Регин.
- Не разбирам - казваше момчето.
- Опитай отново - рече Елбен.
Регин напрегнато присви очи, вперил поглед в свещта, която държеше в ръката си.
- Лорд Елбен - повика го тихо тя. Учителят се изправи и се обърна към нея.
- Значи магическата сила трябва да се фокусира върху фитила? - попита бързо Регин, опитвайки се отново да привлече вниманието на учителя към себе си.
- Да - отвърна Елбен и в гласа му се промъкна нетърпелива нотка. Докато Регин гледаше напрегнато свещта, учителят се обърна към сферата на Сония и поклати глава.
- Не е достатъчно гореща.
Момичето наведе поглед и установи, че течността се е охладила до пурпурно. Тя се намръщи и отново съсредоточи волята си върху сферата, докато пурпурното отново не премина в тъмночервено.
Регин скочи от стола си и извика от изненада и болка. Свещта му беше изчезнала, а ръцете му бяха покрити с разтопен восък, който той трескаво се опитваше да обели. Сония усети как устните й се разтягат в усмивка и скри лицето си в шепи.