-Не.
Нумо се обърна и кимна към града.
- Красив е.
Семплите фасади на арките и колоните вече се виждаха ясно. За разлика от киралийските жилища, твърде малко от тукашните сгради се отличаваха със сложни украси, макар спираловидните и ветрилообразни структури на някои кули и куполи да им придаваха особена изисканост.
-Още по-красив е при залез слънце - отбеляза Нумо. - Някоя вечер трябва да наемете лодка и да го видите със собствените си очи.
-Непременно ще го видя - отвърна тихо Денил. - Непременно.
И тогава за пръв път видя на лицето на капитана изражение, което наподобяваше усмивка. То изчезна почти веднага, когато мъжът отново започна да крещи заповеди. Платната бяха навити на горе, за да се намали площта им. Корабът забави ход и се отправи към свободното място между хилядите морски съдове, които бяха хвърлили котва в залива. Големите кораби акостираха до високата морска стена.
-Вземете си нещата от стаята - каза Нумо, поглеждайки към Денил през рамо. - Скоро пристигаме, милорд. Пратете човек да съобщи на хората ви, че сте тук. Те ще ви вземат.
-Благодаря ви, капитане. - Денил тръгна по палубата към каютата си. Докато почистваше стаичката и проверяваше багажа си, той усети как корабът намалява скоростта си и завива. От палубата се разнесоха приглушени заповеди и изведнъж всичко се разтресе корпусът на кораба се блъсна в стената на пристана.
Когато Денил отново се изкачи на палубата, екипажът вече привързваше кораба към тежките железни скоби на стената. От външната страна на корпуса висяха обемисти торби, пълни с нещо меко, които го предпазваха при ударите в пристана. Тясна пътечка в Подножието на стената водеше към стълби, които се издигаха нагоре.
Капитанът и Джано стояха до трапа.
-Можете да тръгвате, милорд - каза Нумо и се поклони. - За мен беше чест да ви докарам.
-Благодаря - отвърна Денил. - За мен беше чест да плавам с вас, капитан Нумо - додаде той на виндо. - Попътен вятър.
Очите на Нумо се разшириха от изненада. Той се поклони вдървено и бързо се отдалечи.
Джано се ухили.
- Той те хареса. Магьосници не опитват да говорят по нашенски.
Денил кимна. Това не го изненада. Четирима моряци отнесоха сандъка му, а Денил тръгна след Джано по трапа. След като направи няколко крачки на сушата, той се спря, объркан от начина, по който стената, като че ли се полюляваше под краката му. Магьосникът отстъпи встрани, за да направи път на моряците, които носеха сандъка. Джано се обърна назад и се засмя, забелязвайки озадачения израз по лицето му.
-Трябва да почакаш краката ти отново да свикнат със земята - извика той. - Няма да е много.
Подпрял едната си ръка на стената, Денил тръгна след моряците но пътеката и нагоре по стълбите. Щом ги изкачи, той се озова пред широк, оживен път, който минаваше по ръба на пристана. Моряците оставиха сандъка и приседнаха върху стената, очевидно доволни, че могат просто да погледат потока от хора.
- Пътуването беше добро - каза Джано. - Попътен вятър. Без бури.
- Без морски пиявици - додаде Денил.
Джано се засмя и поклати глава.
-Няма айома. Те плават в северни морета. - Той замълча. - Ти добър човек, с когото да упражнявам този език. Научил много нови думи.
- И аз научих няколко думи на виндо - отвърна Денил. - Не са особено подходящи за елийнския дворец, но ще свършат работа, ако някога посетя някоя виндска кръчма.
Дребният мъж се ухили.
- Ако дойдеш във Вин, си добре дошъл в къщата на Джано.
Денил се обърна и погледна изненадано мъжа.
- Благодаря ти - рече той.
Джано посочи към пътя и присви очи.
- Твоите хора идват, мисля.
Денил проследи с поглед пръста му, но не видя никаква черна карета със символите на Гилдията.
Джано отстъпи назад към стълбата.
- Аз тръгвам вече. Попътен вятър, милорд.
Денил се обърна и му се усмихна.
- Попътен вятър, Джано.
Морякът се ухили и забърза надолу по стълбата. Денил се обърна отново към улицата и се намръщи, когато пред него спря карета от лакирано червено дърво, закривайки гледката му. Едва когато от капрата скочи един от моряците и заедно с останалите натовариха сандъка му, Денил осъзна, че тя е дошла за него.
Вратите на каретата се отвориха и оттам слезе един богато облечен мъж. Денил за миг изгуби дар слово. Той беше виждал и преди елийнски придворни и се радваше, че няма да се налага да се облича с абсурдните натруфени премени, които бяха на мода в елийнския двор. Но въпреки това трябваше да признае, че богато украсеният, плътно прилепващ костюм подхождаше удивително на красивия младеж. С подобно лице, помисли си Денил, той сигурно има огромен успех сред дамите.