Мъжът пристъпи колебливо напред.
- Посланик Денил?
-Да.
-Аз съм Тайенд от рода Тремелин. - Мъжът се преви в изящен поклон.
- За мен е чест да се запознаем - отвърна Денил.
-За мен е огромна чест да се запозная с вас, посланик Денил върна му комплимента Тайенд. - Сигурно сте изморен от пътуването. Ще ви отведа веднага в къщата ви.
- Благодаря. - Денил се зачуди защо не го посрещат слуги, а този млад придворен. Той внимателно се вгледа в Тайенд. - Вие от Гилдията ли сте?
Не - усмихна се Тайенд. - Аз съм от Голямата библиотека. Вашият Разпоредител уреди да ви посрещна.
- Разбирам.
Тайенд посочи каретата.
- След вас, милорд.
Денил се настани в каретата и тихо въздъхна от възхищение пред луксозния й интериор. След дните, прекарани в тясната каюта без никакви удобства, той с нетърпение предвкусваше горещата вана и нещо по-изискано от супа с хляб за обяд.
Тайенд се настани срещу него и почука по покрива. Каретата бавно потегли. Тайенд плъзна очи по мантията на Денил и бързо отвърна поглед. Той погледна през прозореца, преглътна звучно и потърка длани в панталоните си.
Забелязвайки вълнението на младия човек, Денил сподави усмивката си и започна да си припомня всичко, което беше научил за двора на Елийн. Не беше чувал нищо за Тайенд от рода Тремелин, макар да беше чел доста за други хора от това семейство.
- Каква е длъжността ви в двора, Тайенд?
Младият мъж махна пренебрежително с ръка.
- Незначителна. Радко се появявам там, а и те не усещат липсата ми. - Той погледна Денил и се усмихна стеснително. - Аз съм учен. Повечето време прекарвам в Голямата библиотека.
- Голямата библиотека - повтори Денил. - Винаги съм искал да я видя.
Широка усмивка озари лицето на Тайенд.
- Тя е чудно място. Ако искате, утре ще ви заведа. Установих, че магьосниците оценяват книгите така, както никой от придворните не го прави. Вашият върховен повелител прекара тук доста време -....... преди да стане Върховен повелител, разбира се.
Денил погледна младежа и пулсът му се ускори.
- Наистина ли? И какво го е заинтригувало толкова?
-Най-различни неща - отвърна Тайенд и очите му грейнаха. - В продължение на няколко дни му бях помощник. Когато бях малък, Иранд - главният библиотекар - не можеше да ме изгони от библиотеката, затова ме нае да подреждам и да нося разни неща. Лорд Акарин изчете всички стари книги. Търсеше нещо, но така и не можах да разбера какво. Истинска загадка. Един ден не пристигна в обичайното време, не се появи и на следващия ден, затова разпитахме за него. Оказа се, че внезапно си е събрал багажа и отпътувал.
-Колко интересно! - рече замислено Денил. - Чудя се дали е намерил онова, което е търсил.
Тайенд погледна през прозореца.
-Ах! Почти стигнахме до дома ви. Искате ли да ви взема утре... о, но вие първо трябва да посетите кралския двор, нали?
Денил се усмихна.
-Непременно ще се възползвам от поканата ви, Тайенд, но не мога да кажа със сигурност кога. Да ви изпратя ли съобщение, кога то науча?
-Разбира се. - Каретата спря, Тайенд отключи вратата и я отвори. - Изпратете бележка до Голямата библиотека - или просто елате. Винаги съм там през деня.
-Много добре - отвърна Денил. - Благодаря ви, че ме взехте от пристана, Тайенд от рода Тремелин.
- За мен беше чест, милорд - отвърна младият мъж.
Денил слезе от каретата и се озова пред широка, триетажна къща. Колоните, съединени чрез арки, поддържаха просторна веранда. Пространството между средните колони беше по-широко и там верандата леко се изгърбваше, образувайки арка, която напомняше за входа на Университета на Гилдията. Зад колоните се забелязваше врата - точно копие на университетската.
Четирима прислужници вече бяха свалили сандъка от каретата. Друг слуга пристъпи напред и се поклони.
-Посланик Денил. Добре дошли в Дома на Гилдията на Капия. Моля, последвайте ме.
Денил чу как зад гърба му познат глас шепнешком повтаря титлата му. Той устоя на импулса си да се обърне и да погледне Тайенд, а вместо това се усмихна и тръгна след слугата към къщата. Младият учен очевидно благоговееше пред магьосниците.
Но усмивката бързо изчезна от лицето му Преди десет години Тайенд беше помагал на Акарин. Лорлън го беше помолил да посрещне Денил. Случайно съвпадение ли беше това? Едва ли. Очевидно Лорлън разчиташе, че Денил ще се възползва от помощна на Тайенд при проучването на древната магия.
Ароматът на цветя в малката градина бе почти непоносимо сладък. Някъде наблизо, в тъмните сенки на дърветата, ромолеше малък фонтан. Лорлън изчетка с ръка малките цветни листенца, които бяха посипали мантията му.