Съпрузите, които седяха на отсрещната пейка, бяха далечни роднини на Лорлън и членове на същия Дом като него. Преди да попадне в Гилдията, той растеше заедно с най-големия им син Уейлън. Макар Уейлън вече да живееше в Елийн, Лорлън обичаше да посещава родителите на стария си приятел, особено когато градината на Дерил беше разцъфнала в пълния си блясък.
- Баран се справя много добре - каза Велия и очите й проблеснаха на светлината на факлите. - Сигурен е, че догодина ще го повишен в капитан.
- Вече? - възкликна Лорлън. - Явно е постигнал много през по-последните пет години.
Дерил се усмихна.
- Определено. Човек се чувства много добре, когато види как най-малкият му син се е превърнал в толкова отговорен млад мъж, въпреки че Велия толкова го глезеше.
- Вече не го глезя - възрази тя. Изведнъж усмивката изчезна от лицето й. - Но наистина ще се успокоя, когато повече няма да се наложи да патрулира по улиците - добави тя.
- Хм. - Дерил погледна жена си и се намръщи. - Тук трябва да се съглася с Велия. С всяка година градът става все по-опасен. Не съм страхливец, но след последните убийства дори най-смелият човек ще започне да залоства нощем вратата си.
Лорлън се намръщи:
-Убийства ли?
- Не си ли чул? - повдигна вежди Дерил. - Та целият глад говори само за това!
Лорлън поклати глава.
- Може и да са ми казали, но напоследък мислите ми са ангажирани изцяло със случилото се в Гилдията. Не съм обръщал особено внимание на градските дела.
- Трябва по-честичко да си подаваш носа от онова място - рече неодобрително Дерил. - Изненадан съм, че не си се заинтересувал от това. Казват, че това са най-ужасните убийства от сто години на сам. Двамата с Велия знаем повечко неща за това, естествено, заради Баран.
Лорлън сподави усмивката си. Дерил обичаше да споделя с хората „секретната” информация, получена от сина му, но повече от всичко му харесваше първи да научава за случилото се в града. Сигурно беше ужасно горд от себе си, че пръв е съобщил на Разпоредителя на Гилдията на магьосниците за тези престъпления.
- По-добре ми разкажи всичко за това - преди някой да се досети, че нищо не знам за градските дела - подтикна го Лорлън.
Дерил се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
- Казват, че докато убива жертвата си, убиецът извършва някакъв странен ритуал. Преди две нощи някаква жена станала свидетелка на едно от убийствата. Тя почиствала стаята, когато чула в коридора гласа на господаря си и на още някой друг. Когато осъзнала, че се борят и всеки момент ще връхлетят в стаята, тя се скрила в един шкаф.
Жената каза, че непознатият завързал господаря й, после взел един нож и разрязал ризата му. След това направил няколко резки по тялото на мъжа, по пет на всяко рамо. - Дерил постави разперени те си пръсти върху рамото си. - По тези резки стражата разпознала убиеца. Жената каза, че убиецът притиснал дланта си върху раните и започнал да припява тихо нещо. Когато завършил, прерязал гърлото на мъжа.
Велия изпъшка отвратено и се надигна.
- Извинете ме, но от това ме побиват тръпки. - Тя бързо влезе в къщата.
-Слугинята каза още нещо - додаде Дерил. - Каза, че според нея мъжът бил мъртъв още преди да му прережат гърлото. Баран твърди, че раните по раменете на мъжа не са достатъчни, за да убият човек, а и не се намират никакви следи от отравяне. В края на краищата те решили, че човекът е изгубил съзнание, а на слугинята й се е сторило, че е мъртъв. На нейно място и аз бих се изплашил до смърт... Лорлън, наред ли е всичко?
Лорлън с усилие успя да разтегли устните си в някакво подобие на усмивка.
-Да - излъга той. - Просто не мога да повярвам, че не съм чул нищо за това. Жената даде ли някакво описание на убиеца?
-Нищо, което да свърши работа. Каза, че не можела да го види добре, защото било тъмно и тя гледала през ключалката, но мъжът имал тъмна коса и бил облечен с парцаливи дрехи.
Лорлън си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.
- И припявал нещо, казваш. Странна работа.
Дерил кимна.
-Докато Баран не се записа в стражата, нямах никаква представа, че на света има толкова извратени и ненормални хора. Какви неща правят само!
С мисълта за Акарин в главата, Лорлън кимна.
-Бих искал да науча малко повече за това. Ще ми разкажеш ли, ако дочуеш още нещо?
Дерил се ухили.
- Привлякох интереса ти, нали? Разбира се, че ще ти разкажа.
Глава 6
Неочаквано предложение