Когато Сония влезе в стаята, Ротан вдигна изненадано глава.
- Свърши ли за днес? - Очите му се плъзнаха по мантията й.
- О! Какво се случи?
- Регин.
- Пак ли?
-Непрекъснато. - Сония остави папката със записките си на масата. Тя издаде странен пльокащ звук и под нея се образува локвичка вода. Сония я отвори и откри, че всичките й записки са подгизнали, мастилото се е разтекло и се е смесило с водата. Тя изпъшка, осъзнавайки, че ще се наложи да преписва всичко отначало. Обърна гръб на масата и отиде в стаята си да се преоблече.
На входа на Университета Кано беше изтичал до нея и беше хвърлил шепа храна в лицето й. Сония беше отишла до фонтана и центъра на двора с намерението да се измие, но когато се наведе над него, водата я плисна в лицето и я измокри до кости.
Тя въздъхна, отвори шкафа с дрехите си, извади една стара риза и панталони и ги облече. После взе мократа мантия и се върна в гостната.
- Вчера лорд Елбен каза нещо интересно.
Ротан се намръщи.
- Така ли?
-Каза, че по знания съм изпреварила съучениците си с няколко месеца - че съм почти на нивото на учениците от зимния набор.
Той се усмихна.
- Нали се упражнява няколко месеца преди да започнат занятия - Но щом видя дрехите й, усмивката се изтри от лицето му. Трябва винаги да носиш мантията си, Сония. Не можеш да отидеш така в клас.
-Знам, но не ми останаха чисти дрехи. Тания ще ми донесе няколко довечера. - Тя разгъна подгизналата мантия. - Освен ако не ми я изсушиш още сега.
- Вече би трябвало и сама да можеш да го правиш.
- Мога, но нали не ми е позволено да правя магия, освен...
-... ако не се намираш под надзора на магьосник - завърши Ротан с насмешка. - Това правило не е от най-строгите. Обикновено се подразбира, че ако учителят ти нареди да упражняваш онова, на което те е научил, то ти можеш да го правиш и извън класната стая, стига изрично да не ти е забранил.
Тя се ухили и погледна към мантията си. Щом изпрати към нея топлинна вълна, над плата започна да се издига пара. Когато мантията изсъхна, Сония я остави настрани и си взе парче от сладкиша, който беше останал от закуска.
-Веднъж ми каза, че особено надарените ученици могат да бъдат преместени в по-горен клас. Какво е нужно да направя, за се преместя?
Ротан повдигна вежди.
-Ще трябва доста да се потрудиш. Ти се справяш добре с практическата магия, но в теорията и разбирането на основите на магията има какво още да се желае.
- Но по принцип е възможно, нали?
-Да - отвърна бавно той. - Ако работим всяка нощ и всеки волник, за месец и нещо може да успееш да вземеш тестовете за половин година, но това няма да е краят. Щом преминеш в по-горен курс, ще трябва да догониш новите си съученици. Провалиш ли се на изпита в края на първия срок, ще те върнат отново в летния випуск. Това означава, че два-три месеца те чака здраво учене.
- Разбирам. - Сония прехапа устна. - Искам да опитам.
Ротан се взря в нея, после отиде до креслото си и се отпусна в него.
- Значи си размислила?
- За кое? - погледна го изненадано Сония.
- Нали искаше да изчакаш, докато останалите в класа те догонят?
Сония махна презрително с ръка.
- Остави ги. Не го заслужават. Имаш ли достатъчно време да ме обучаваш? Не искам да те откъсвам от учениците ти.
- Няма проблем. Ще се подготвям, докато ти учиш. - Ротан се наведе напред. - Знам, че го правиш, за да се отървеш от Регин. Държа да те предупредя, че учениците в по-горния клас може да се окажат същите.
Сония кимна. Тя седна на стола до Ротан и започна внимателно да разделя слепналите се от водата страници.
- Помислих и за това. Не очаквам симпатия от тях, искам просто да ме оставят на мира. Наблюдавах ги известно време и като че ли сред тях няма никой като Регин. Никой не се откроява като водач. Тя сви рамене. - Нека да ме пренебрегват, ще го преживея.
Ротан кимна.
- Както виждам, обмислила си всичко внимателно. Много добре. Ще го направим.
Сония усети как в гърдите й се надига нова надежда. Това беше вторият й шанс. Тя се усмихна широко:
- Благодаря ти, Ротан.
Магьосникът изпъна рамене.
- Та аз съм твой наставник, все пак. Заниманията с теб са основното ми задължение.
Сония започна да суши записките си. Листите хартия се къдреха, буквите се размазваха в гротескни петна. Тя отново въздъхна при мисълта, че ще трябва да ги преписва.
- Макар войнските изкуства да не влизат в моята компетенции - рече Ротан, - мисля, че ще ти е от полза да се научиш да издигаш и поддържаш най-простия щит. Той ще може да те защити от подобни шеги.