- Както кажеш - отвърна Сония.
- И тъй като вече си изпуснала началото на часа, най-добре да си останеш вкъщи и да се позанимаваме с това още сега. Ще кажа на учителя ти... все ще измисля нещо убедително.
Изненадана и доволна, Сония остави настрани изсъхналите тениски. Ротан се изправи и избута масата настрани.
- Изправи се.
Сония стана.
-Както знаеш, всеки човек, магьосник или не, има естествена граница, която защитава тялото му. Никой магьосник не може да повлияе на нищо в тази граница, без първо да изцеди силите ни. Ако не беше така, магьосниците щяха да се избиват един друг като просто проникват в телата си и смазват сърцата си.
Сония кимна.
-Естествената граница е кожата. Тя е бариера. Лечителите може да преминат през нея, но само чрез контакт „кожа до кожа”.
-Правилно. Досега по време на упражненията си се учила да използваш силата си подобно на протягането на ръка, за да запалиш свещ, например, или да вдигнеш топка. Издигането на щит е като да разтеглиш кожата си във всички посоки, създавайки нещо като мехур около себе си. Наблюдавай ме - ще направя видим щит.
Погледът на Ротан се разсея. Кожата му засия, след това като че ли най-горният й пласт се изду навън, изглади се и изгуби очертанията на тялото му. Продължи да се издува и да оформя сияеща сфера от светлина около него, след което изведнъж се прибра обратно и изчезна.
-Това беше само светлинен щит - каза Ротан. - Той не би могъл да отблъсне нищо. Но е подходящ за началото на упражненията, защото може да се види. Сега искам от теб да направиш същия щит, но само около ръката си.
Сония повдигна ръка и се концентрира върху нея. Появата на сиянието беше лесна - Ротан я беше научил как да създава достатъчно студена светлина, за да не изгори нещо. Тя си представи, че кожата й е границата на влияние на магията й и силно я тласна навън.
Първоначално светлината запулсира неравномерно около дланта й, но след няколко минути тя успя да я накара да се разпространи равномерно навсякъде. Накрая цялата й длан се оказа обградена от блестяща сфера.
- Добре - каза Ротан. - Сега опитай с цялата ръка.
Постепенно, леко колебливо, сферата се разтегна до рамото й, след което се разду до по-големи размери.
- А сега цялата горна част на тялото ти.
Усещането беше наистина странно. Сония се почувства така, сякаш тялото й се беше раздуло дотолкова, че да запълни доста по голямо пространство. Когато разшири сферата до толкова, че да покрие и главата й, тя усети леко гъделичкане по скалпа.
- Много добре. А сега цялата.
Когато се съсредоточи върху краката си, Сония изгуби контрол върху части от вече оформената сфера и по повърхността й се образуваха пукнатини. Но след като се погрижи и за тях, тя се оказа обградена изцяло от светещо кълбо. Когато погледна надолу, тя установи, че то дори е навлязло в пода под краката й.
-Отлично - каза Ротан. - Сега се опитай да го придърпаш към себе си едновременно от всички страни.
Тя бавно започна да всмуква сферата и въпреки образувалите се пукнатини успя да свие светещото кълбо до границите на тялото й. Ротан кимна замислено.
-Успяла си да схванеш цялостната идея - каза той. - Трябва ти просто малко повече практика. Щом я усвоиш докрай, ще се прехвърлим върху отблъскващите и задържащи щитове. А сега опитай отново.
Когато вратата се затвори зад гърба на Сония, Ротан събра книгите и записките си. Доколкото му беше известно, възпитаникът на Гарел беше роден лидер. Наистина беше жалко, макар че можеше да се очаква, че момчето ще реши да укрепи влиянието си над останалите, настройвайки ги срещу един от съучениците им. Сония беше очевидният избор. За жалост това беше сложило край на всички надежди да бъде приета от останалите.
Той въздъхна и поклати глава. Нима напразно беше положил толкова усилия по подготовката на Сония за Университета, напразно бяха работили толкова много върху речта и маниерите й? Ротан я беше убеждавал безброй пъти, че ще е достатъчно да си намери един-двама приятели и миналото й ще бъде забравено. Но очевидно беше сгрешил. Съучениците й не само я отхвърлиха, но и се бяха настроили срещу нея.
Учителите й също не я обичаха, въпреки изключителните й способности. Според Ялдан, по-възрастния приятел на Ротан, из техните среди се носеха слухове, че в копторите, на Сония й се е налагало да краде и дори да използва ножа си. Но въпреки това те не можеха да пренебрегнат обучението й. Той щеше да се погрижи за това.
- Ротан!
Ротан се сепна и се вслуша в гласа, който прозвуча в главата му
-Денил?
- Здравей, стари приятелю.