Ротан се съсредоточи, гласът прозвуча по-ясно и той почувства присъствието на личността на Денил. Освен това усети как присъствието на другите магьосници, чието внимание беше привлечено от Поникването, постепенно избледнява. Те се бяха изключили от разговора, който не ги касаеше.
- Очаквах да се обадиш по-рано. Да не би да сте се сблъскали с Препятствия по пътя ?
- Не, пристигнах преди две седмици и оттогава не мога да намеря свободно време. Първият посланик уреди толкова много срещи и посещения, че едва успявах да ги посетя. Струва ми се, че човекът се разочарова от мен - оказва се, че нощем се налага все пак да поспя.
Ротан искаше да попита дали е вярно, че Първият посланик на Гилдията в Елийн е станал толкова дебел, колкото се говори. Но мисловният диалог не беше най-сигурният начин на общуване и винаги съществуваше възможността някой друг магьосник да чуе какво си казват.
- Успя ли да разгледаш Капия?
- Малко. Наистина е толкова красив, колкото се говори. - В съзнанието на Ротан се появи образът на голям град с къщи от жълт камък, синя вода и кораби.
- Представиха ли те вече в кралския двор?
- Не, лелята на краля починала преди няколко седмици и той е в траур. Ще го посетя днес. Сигурно ще бъде интересно.
Ротан улови усещането за силно самодоволство. Той се досети, че приятелят му си мисли за всичките скандални клюки, сплетни и слухове, които беше изровил за елийнския двор преди да напусне Киралия.
- Как върви обучението на Сония ?
- Учителите й хвалят способностите й, но в класа й има един размирник, който настройва всички срещу нея.
- Не можеш ли да направиш нещо? - В думите на Денил се усещаше разбиране и искрено съчувствие.
- Тя реши да премине в по-горен клас.
- Горкият Ротан! И двамата ви чака доста работа.
- Да, мога да си представя. Притеснявам се единствено да не се окаже, че и учениците от зимния набор са също толкова неприятелски настроени.
- Предай й поздрави и пожелание за успех. - Ротан усети как вниманието на Денил се раздвоява. - Извинявай, трябва да вървя. Прощавай.
- На добър час.
Ротан събра книгите си и тръгна към вратата на гостната. Той си припомни колко начумерен и отритнат ученик беше самият Денил и се почувства по-добре. При Сония може би щеше да е по-трудно, но накрая нещата отново щяха да се оправят.
- Тайенд от рода Тремелин, а? - Еренд, Първи посланик на Гилдията в Елийн, се намести в стола си и впечатляващият му корем се разлюля над пояса на мантията му. - Той е най-малкият син на дем Тремелин. Учен от Голямата библиотека, ако не се лъжа. Не го срещам често в двора - макар да съм го виждал с дем Агералин, човек със съмнителни връзки.
Съмнителни връзки? Денил отвори уста, за да попита посланика какво има предвид, но вниманието на дебелия мъж беше привлечено от нещо, което беше видял през прозореца на каретата.
- Двореца! - възкликна той и посочи с ръка. - Сега ще ви представя на краля, а след това общувайте с когото ви е приятно. Имам ангажимент, който ще отнеме голяма част от следобеда ми, така че когато решите, можете да се приберете с каретата. Само не забравяйте да напомните на кочияша да се върне привечер да ме прибере.
Вратата на каретата се отвори и Денил излезе след Еренд. Намираха се в единия край на огромен вътрешен двор. Пред тях се издигаше дворецът, мащабна сграда с множество куполи и балкони, надвиснали над дългото и широкото стълбище, което водеше към парадния вход. Пищно облечени хора се изкачваха бавно нагоре, като от време на време се поспираха да отдъхнат на каменните пейки, разположени по стълбищните площадки точно с тази цел.
Денил се обърна към спътника си и установи, че Еренд се носи над една педя над земята. Първият посланик се засмя весело, забелязвайки изненаданото му изражение.
- Няма смисъл да се ходи пеш, когато не е наложително! Мъжът се понесе нагоре, без да докосва стъпалата, а Денил погледна към придворните и прислугата, които се намираха наоколо. Някои гледаха усмихнати посланика, но повечето се държаха така, сякаш използването на магия бе нещо обичайно. Очевидно дебелият и жизненорадостен Еренд бе същевременно силен и изкусен магьосник. Денил обаче реши да не привлича вниманието към себе си и започна да се изкачва нагоре по обичайния начин.
Еренд го чакаше горе. Посочи му града с широк жест.
- Погледнете каква гледка! Не е ли прекрасен?
Все още задъхан от продължителното изкачване, Денил се обърна. Пред него се простираше целият залив. Сияещите под лъчите на яркото слънце бледожълти сгради обкръжаваха ослепително синята водна шир.