- „Огърлица, достойна за крале”, както е казал поетът Лоренд.
- Наистина красив град - съгласи се Денил.
- Пълен с прекрасни хора - добави Еренд. - Елате. Ще ви представя.
Те се обърнаха към входа. Досега Денил никога не беше виждал толкова разкошна фасада. Изящно извитите арки надвишаваха човешкия ръст няколко пъти. Под най-високата се намираше входът към вътрешността на двореца.
Шестимата изпънати стражи погледнаха към Денил, който влезе заедно с Еренд в една просторна зала. В прохладния въздух витаеше лек цветен аромат. Покрай стените бяха разположени фонтани и скулптури, а сводестите проходи, разположени между тях, водеха до други стаи и коридори. От различните ниши в стените висяха екзотични растения, а огромните каменни саксии по пода бяха пълни с ароматни цветя.
Еренд се запъти към центъра на залата. Край него минаваха групи мъже и жени, някои водеха със себе си деца. Всички бяха разкошно облечени. Когато Денил минаваше край тях, всички го гледаха с любопитство, а най-близкостоящите му се покланяха грациозно.
От време на време той мяркаше по някоя гилдийска мантия жени в зелено, мъже в червено или лилаво. Той отвръщаше с учтиви кимвания на магьосниците, които го поглеждаха и го поздравяваха, До всяка врата стояха униформени стражи, които наблюдаваха внимателно. Из залата се разхождаха музиканти, които свиреха на различни инструменти и тихичко припяваха. Наблизо притича някакъв вестоносец с лъщящо от пот лице.
В дъното на залата Еренд мина под друга арка, която го отведе в по-малка стая. Тежките врати в другия й край бяха украсени с кралския герб на Елийн: риба, извита в скок над чепка грозде. Пред тях изскочи страж със същия герб на нагръдника и попита за името на Денил.
-Лорд Денил, Втори посланик на Гилдията в Елийн - отвърна Еренд.
„Никак не звучи зле" - помисли си Денил. Стражът ги въведе в залата, махна с ръка на двама придворни да освободят голямата тапицирана пейка и покани двамата магьосници да седнат. Еренд се отпусна с въздишка върху меката седалка.
- Тук ще почакаме - каза той.
- Дълго ли?
-Толкова, колкото е нужно. Щом приключи настоящата аудиенция, имената ни ще бъдат съобщени на краля. Ако той пожелае да ни види веднага, ще ни повикат. Ако ли пък не - Еренд сви рамене и посочи хората, които се бяха струпали в преддверието, - ще изчакаме докато ни дойде редът или ще се приберем у дома.
Стаята се изпълни с женски гласове и смях. Групата жени, които седяха на пейката срещу Денил слушаха мърморенето на музиканта, който се беше настанил в нозете им. Инструментът му лежеше на коленете му и той лениво прокарваше пръсти по струните му, и извличайки несвързани, но мелодични звуци. Денил забеляза как музикантът наклони глава към една от жените и прошепна нещо в ухото й. Тя вдигна ръка пред устата си, за да прикрие усмивката си.
Сякаш почувствал, че го наблюдават, музикантът вдигна глава и срещна погледа на Денил. С бързо грациозно движение той се надигна от пода и засвири приятна мелодия. Денил се развесели, установявайки, че онова, което беше помислил за риза, всъщност се оказа странен костюм с къса пола, а краката на музиканта бяха обути в ярки чорапи на жълти и зелени райета.
Мъж с мантия, мъж с мантия,
мъж с мантия стои до нашата компания.
Музикантът направи няколко танцови стъпки в залата и се спря пред пейката. Той леко се поклони и отново улови погледа на Денил.
Мъж с пола, мъж с пола,
мъж с пола май му взе акъла.
Денил се зачуди как да реагира и погледна въпросително към Еренд. Посланикът наблюдаваше мъжа с търпеливо безразличие. Музикантът се завъртя и зае драматична поза.
Дебелакът в строга поза,
дебелакът в строга поза...
Той млъкна за миг и подуши въздуха.
... дебелакът в строга поза
мирише като майска роза!
Придворните избухнаха в смях и дори Еренд не успя да сдържи усмивката си. Шутът-музикант се поклони, завъртя се на пети и разпервайки ръце, закрачи обратно към жените.
- Моята любима в Капия има червени коси, червени коси и зелени очи - запя той с приятен дълбок глас. - Моята любима в Тол-Ган има силни ръце, с които ме притиска силно към своето сърце.
Денил се засмя.
- Моряците от Вин пеят друга версия на тази песен, която със сигурност няма да е подходяща за ушите на тези млади дами.