Денил кимна.
-Да?
- Аз съм дем Агералин. - Мъжът се поклони. - Как мина първият ви ден в двореца?
Името на мъжа му прозвуча познато, но Денил не можа да се сети откъде.
- Приятно и забавно, дем. Запознах се с много нови хора.
- Виждам, че сте се запътили към вкъщи. - Дем Агералин отстъпи назад. - Не бих искал да ви задържам.
Изведнъж Денил се сети къде е чувал името му. Дем Агералин беше мъжът със „съмнителни връзки”, за който беше споменал Еренд. Той го погледна внимателно. Този дем беше около трийсетте, Предположи магьосникът. И в него нямаше нищо забележително.
- Не бързам - отвърна Денил.
Дем Агералин се усмихна.
- Ах, това е чудесно. Бих искал да ви задам един въпрос, ако ми разрешите, естествено.
- Разбира се.
- Въпросът е от личен характер.
Заинтригуван, Денил даде знак на мъжа да продължи. Демът замълча, като че ли обмисляйки думите си, след което заговори с извинителен тон:
- Малко неща остават незабелязани в елийнския двор и както може би вече сте се досетили, ние сме силно очаровани от Гилдията н магьосниците. Вие възпроизведохте истински фурор в двореца.
- Забелязах.
- Затова не бива да се изненадвате, че до ушите ни достигнаха и някои слухове.
Денил усети как кожата му настръхва. Той внимателно изобрази на лицето си изненада и озадаченост.
- Слухове?
- Да. Наистина стари слухове, които обаче аз и някои други хора не можахме да не си припомним, когато дочухме, че идвате да живеете в Капия. Не се притеснявайте, приятелю мой. Тук подобни въпроси не се считат за табу, както е в Киралия, макар да не е за предпочитане да се обсъждат на всеослушание. Всички ние сме изпълнени с любопитство, затова ще проявя смелостта да ви запитам: дали тези слухове са истина?
В гласа на мъжа прозвуча надежда. Денил осъзна, че го зяпа невярващо и се насили да отмести погледа си встрани. Ако в Киралия някой придворен зададе подобен въпрос, ще се разгори скандал, който би могъл да съсипе честта на човека и общественото положение на Дома, към който принадлежи. Първата мисъл на Денил беше да се възмути и да разясни на дема, че подобни въпроси са неуместни.
Но гневът и горчивината, които беше изпитвал към Фергън, авторът на тези слухове, бяха утихнали, след като воинът беше изпратен в изгнание заради изнудването на Сония. Освен това, макар Денил така и да не се беше оженил, за да разпръсне завинаги съмненията, Висшите магове все пак го бяха избрали за посланик на Гилдията. Той старателно обмисли отговора си. Притесняваше се да не обиди мъжа. Елийнците може и да се отнасяха с по-голяма търпимост към определени неща от киралийците, но до каква степен? Посланик Еренд беше нарекъл дем Агералин човек „със съмнителни връзки". Във всеки случай щеше да е глупаво още в първия си ден и двора да си създава врагове.
- Разбирам - отвърна бавно Денил. - Мисля, че се досещам за кои слухове става въпрос. Като че ли никога няма да успея да сваля от себе си подозренията, макар оттогава да минаха десет - не, петнайсет! - години. Както сигурно знаете, Гилдията е изключително консервативно място, така че ученикът, който пусна тези слухове, прекрасно знаеше, че ще ми причини големи неприятности. Toй беше склонен да измисля всякакви истории за мен.
Мъжът кимна и раменете му унило клюмнаха.
- Разбирам. Извинете ме, че повдигнах този болезнен въпрос, Разбрах, че този бивш ученик, за когото споменахте, сега живее в планините, в някаква отдалечена крепост. Ние сме много любопитни що за човек е той. Нали знаете - онзи, който вдига най-много шум, обикновено е най...
Демът не завърши изречението и погледна встрани. Денил изненадано забеляза, че към тях се приближава Тайенд. Външността на младия учен отново го порази. Облечен в тъмно синьо, привързал с лента червеникаво-русата си коса назад, Тайенд изглеждаше така, сякаш мястото му е в двореца. Ученият се поклони грациозно и им се усмихна.
- Посланик Денил, дем Агералин. - Той кимна последователно и към двамата. - Как сте, дем?
- Добре, благодаря - отвърна мъжът. - А вие? От доста време не сме те виждали в двореца, млади Тремелин.
- За съжаление задълженията ми в Голямата библиотека не ми оставят никакво време. - В гласа на Тайенд не се усещаше никакво съжаление. - Боя се, че трябва да ви открадна посланик Денил, дем. Трябва да обсъдя нещо с него.
Дем Агералин погледна Денил. Лицето му не изразяваше нищо.
- Разбирам. Тогава ще се сбогувам с вас, посланик. - Той се поклони и си тръгна.
Тайенд изчака, докато мъжът се отдалечи достатъчно и погледна Денил с присвити очи.