- Трябва да ви кажа нещо за дем Агералин.
Денил се усмихна предпазливо.
- Да, той съвсем недвусмислено ми показа, що за човек е.
- Ах, така ли. - Тайенд кимна. - А повдигна ли въпроса за слуховете, свързани с вас? - Когато Денил се намръщи смутено, ученият кимна. - Така си и помислих.
- Всички ли обсъждат това?
- Не, само някои хора в определени кръгове.
Денил не беше сигурен дали трябва да се чувства успокоен от думите му.
- Но оттогава минаха години! Изненадан съм, че тези слухове изобщо са достигнали до елийнския двор.
- Не трябва да се изненадвате. Мисълта, че киралийски магьосник може да е „момък” - което е учтивият термин за мъже като Агералин - е доста забавна. Но не се притеснявайте. Наистина звучи като обичайно обръщение между момчета. Смея да заявя, че реагирахте изненадващо спокойно за киралиец. Притеснявах се да не изпепелите горкия стар Агералин.
- Ако го бях направил, щях да се простя с поста си.
- Сигурно, но като че ли вие дори не се ядосахте.
Денил отново внимателно обмисли отговора си.
- Когато цял живот се опитвате да опровергаете разни безпочвени слухове, вие започвате да симпатизирате на хората, на които ни оприличават. Не мога да си представя колко ужасен може да бъде животът на човек с „недопустими” наклонности, който трябва или да ги отрича, или да полага всички усилия да ги прикрива.
-В Киралия може да е така, но не и тук - усмихна се Тайенд. Елийнският двор ненапразно е наричан упадъчен, но същевременно е и чудесен в освободеността си. Ние очакваме от всеки един човек да има своите интересни или ексцентрични навици. Обожаваме клюките, но не вярваме особено на слухове. Всъщност ние имаме една чудесна поговорка: „Във всеки слух има частица истина; проблемът е как да я открием.” И така, кога ще дойдете в библиотеката?
- Скоро - отвърна Денил.
-Очаквам с нетърпение да ви видя там. - Тайенд отстъпи крачка назад. - А сега трябва да вървя. До скоро, посланик Денил. - Той се поклони.
- До скоро - отвърна Денил.
Денил изпрати учения с поглед, поклащайки глава. Той беше събирал клюки и слухове за елийнските придворни като редки бисери, без въобще да му мине през ума, че те също толкова старателни събират информация за него. Нима целият двор обсъждаше слуха, който Фергън беше пуснал за него преди толкова много години? Тази мисъл силно обезпокои Денил; оставаше му единствено да се надява, че Тайенд е прав и дворът не приема подобни истории на сериозно.
Магьосникът въздъхна, излезе от двореца и започна бавно ди слиза по стълбището към каретата, украсена със символите на Гилдията.
Глава 7
Голямата библиотека
Сония притисна силно книгите към гърдите си. Отмина поредният ден, изпълнен с непрекъснати подигравки и обиди. Пред нея лежеше цяла седмица безкрайни изпитания. И това бе едва петата седмица от началото на обучението й, припомни си тя. До завършването й оставаха пет дълги години.
В края на всеки ден се чувстваше изтощена до крайност. Когато не й се налагаше да търпи Регин и останалите ученици, тя се опитваше да измисли всякакви начини да избегне срещите с тях. Достатъчно бе учителят да излезе от стаята дори за минута и Регин започваше да я тормози. Тя се беше научила да пази записките си и през цялото време да бъде нащрек.
Известно време успяваше да се измъква по един час всеки ден, като се прибираше у дома по време на обедната почивка, за да обядва с Тания, но Регин започна да я причаква на пътя към Университета. На няколко пъти опита да остане в класната стая след часовете, но щом Регин разгада намеренията й, той изчака учителя да си тръгне и се върна да я тормози.
Накрая тя се разбра с Ротан да го посещава в класната му стая и по време на обедната почивка. Помагаше му да разнася по масите или да прибира в шкафовете уредите със стъклени епруветки и колби за уроците му. Тания им носеше малки дървени кутии, пълни с вкусотии за обяд.
Щом чуеше гонга, обявяващ началото на следобедните часове, стомахът й винаги се свиваше. Ротан и Тания й предлагаха да я придружават до стаята, а след часовете да я взимат, но тя отказваше. Знаеше много добре, че тогава Регин и приятелите му ще разберат, че са я надвили. Тя мълчаливо понасяше подигравките и оскърбленията, защото осъзнаваше, че реагира ли по някакъв начин, мъченията що продължат с удвоена сила.
Гонгът, който обявяваше края на часовете, винаги й донасяше облекчение. Сония нямаше представа с какво се занимаваха учениците след часовете, но очевидно беше нещо по-интересно от това да я дразнят, защото веднага след като учителят разпускаше класа, всички бързо се разотиваха. Сония изчакваше и тогава спокойно се прибираше в жилищната сграда на магьосниците. Но за всеки случай тя винаги си тръгваше по дългия маршрут през градините, като избираше различна пътека всеки път и се опитваше да се държи по близо до магьосниците и до по-големите ученици.