- Прав си, Регин - каза тя. Очите му се разшириха от изненада - Срещала съм много като теб. И много добре знам как да се оправя с вас. - Тя се хвърли напред и го сграбчи за гърлото. Регин вдигна ръце, но преди да успее да се вкопчи в нея, тя му подложи крак и блъсна с всичка сила. Усети как коленете му се подгъват и почувства прилив на гневно удовлетворение, когато го видя как полита назад, размахал ръце във въздуха и се стоварва на пода.
В коридора се възцари мъртва тишина - всички ученици, и нови, и стари бяха вперили погледи в него. Сония изсумтя презрително.
- Ти си чудесен пример, Регин. Ако всички мъже от Дома Парен се държат по този начин, то маниерите им не са по-добри от тези на някой пияница.
Регин се вцепени и присви очи. Тя му обърна и гръб и изгледи останалите ученици, предизвиквайки ги да я докоснат отново. Те отстъпиха назад и когато кръгът около нея се разкъса, тя побърза да се измъкне.
Едва успя да направи няколко крачки, когато гласът на Регин отекна в коридора.
-Явно имаш голям опит, щом правиш подобни сравнения – извика той. - А как се представя Ротан? Сигурно е много доволен, че живееш в покоите му. Ах, сега вече разбирам всичко. Много ми беше интересно как си успяла да го убедиш да ти стане наставник.
Сония изстина, после я заля гореща гневна вълна. Тя стисна юмруци, едва устоявайки на изкушението да се обърне. Какво би могла да направи? Да го удари? Дори и да се осмелеше да вдигне ръка срещу сина на един Дом, той щеше да издигне щит срещу нея. И щеше да разбере колко силно я е засегнал.
Тихият шепот на по-големите ученици я изпрати по коридора. Сония не отместваше поглед от стълбището, защото не искаше да види изражението на лицата им. Те нямаше да повярват на думите на Регин. Не биха могли. Дори да вярваха и на най-ужасните слухове за нея заради произхода й, никой не би се осмелил да си помисли нещо лошо за Ротан.
- Нали?
- Разпоредителю!
Лорлън се спря на входа на Университета и се обърна към директора Джерик.
- Да?
Директорът го настигна и му подаде лист хартия.
- Вчера получих тази молба от лорд Ротан. Иска да премести Сония в зимния набор първокурсници.
-Наистина ли? - Лорлън прегледа бегло мотивите и обяснението на Ротан. - Смяташ ли, че е достатъчно напреднала?
Джерик сви замислено устни.
- Вероятно. Разпитах подробно всички учители на първокурсниците и всички те смятат, че би могла да се справи, ако залегне сериозно над уроците.
- А Сония?
- Определено изпитва желание да се захване за работа.
- В такъв случай ще й позволиш ли?
Джерик се намръщи и снижи глас.
- Най-вероятно. Онова, което не ми харесва, е истинската причина за тази промяна.
- Така ли? И каква е тя? - Лорлън с усилие потисна усмивката си. Джерик не спираше да твърди, че учениците никога не се захващат сериозно с ученето единствено заради самото учене. Мотивираше ги нуждата да впечатляват, да бъдат най-добрите, да се харесат ни родителите си или да бъдат в компанията на приятели или някой, на когото се възхищават.
- Както очаквахме, тя не успя да се впише сред останалите. При подобни обстоятелства отхвърленият новак често става обект на подигравки от останалите. Според мен тя просто иска да се махне от тях. - Джерик въздъхна. - Макар да се възхищавам на решителността й, аз се притеснявам, че зимният набор също няма да я приеме охотно и ще се окаже, че е работила здраво за нищо.
- Разбирам - кимна Лорлън, обмисляйки думите на директора. - Сония е няколко години по-голяма от останалите в класа й и е твърде зряла за възрастта си - поне по нашите стандарти. Повечето новаци са още деца, когато пристигнат тук, но те губят повечето си детски навици през първата година на обучение. Зимният набор ученици може да не са толкова проблемни.
- Вярно е, те са доста здравомислещи - съгласи се Джерик. -но все пак обучението в магическите изкуства не бива да се претупва. Тя ще придобие много знания, но практическите й умения няма да са много добри и по-късно може да допусне опасни грешки.
- Тя използва силата си повече от шест месеца - напомни му Лорлън. - Въпреки че през повечето време Ротан й преподаваше основните знания, необходими да бъде приета в университета, тя опозна добре силата си и сигурно й е доста досадно да наблюдава как съучениците й усвояват елементарни от нейна гледна точка неща.
- Да разбирам ли, че сте склонен да удовлетворите молбата?
Джерик посочи листа хартия.
-Да. - Лорлън му върна молбата. - Дайте й тази възможност. Според мен ще ви изненада приятно.
Джерик сви рамене.