-В такъв случай ще я одобря. Изпитът й ще бъде след пет седмици. Благодаря ви, Разпоредителю.
Лорлън се усмихна.
- Ще ми бъде безкрайно интересно да разбера колко добре се справя тя. Ще ме държите ли в течение?
Възрастният мъж кимна.
- Щом е такова желанието ви.
-Благодаря ви, Директоре. - Лорлън се обърна и заслиза по стълбите на Университета към очакващата го карета. Качи се в нея и даде знак на кочияша да потегли, след което се облегна назад. Каретата мина през портата на Гилдията и навлезе в града, но Лорлън вече беше потънал дълбоко в мислите си и не обърна внимание на това.
Предишния ден беше получил покана за вечеря от Дерил. Макар обикновено той да отхвърляше подобни покани, този път бе организирал работата си така, че да отиде. Ако Дерил беше научил нещо ново за убийствата, Лорлън искаше да го чуе.
Историята за убийствата го беше смразила. Нараняванията на жертвите, странният ритуал, предположението на очевидката, че Мъртвата е била мъртва, преди гърлото й да е било прерязано... Haпоследък мислите на Лорлън непрекъснато се връщаха към черната магия и може би затова убийствата му се струваха толкова подозрителни.
Но ако те бяха дело на черен магьосник, това можеше да означена две неща: или магьосник-отцепник, способен на черна магия, нападаше жителите на града, или убиецът беше Акарин. Лорлън потрепери, представяйки си последствията от тези две възможности.
Когато каретата спря, той изненадано вдигна глава и установи, че са пристигнали. Кочияшът слезе от капрата и отвори портата, разкривайки елегантна къща с множество балкони на предната фасада. Лорлън слезе от каретата и беше посрещнат на входа от един от слугите на Дерил. Мъжът поведе магьосника към един вътрешен балкон, който гледаше към градината. Лорлън се облегна на парапета и замислено се загледа към оклюмалия малък растителен оазис; цветята изглеждаха нещастни и бяха започнали да се изсъхват по краищата.
-Боя се, че тази година летните горещини погубиха градината ми - заяви печално Дерил, докато се приближаваше към Разпоредителя. - Храстите ган-ган няма да оцелеят. Ще трябва да поръчвам нов разсад от Ланските планини.
-Трябва да ги изкопаеш още сега, преди да са изсъхнали и коренищата - предложи Лорлън. - Корените от ган-ган имат забележителни антисептични свойства, а ако ги добавиш стрити на прах към сумито, се получава отлично лекарство при проблеми с храносмилането.
Дерил се засмя.
- Все още не си забравил лечителското си обучение.
-Не съм - усмихна се Лорлън. - Може и да се превърна в някой сърдит стар Разпоредител, но поне ще съм здрав. Все някъде трябва да приложа всичките си медицински знания.
-Хмм. - Дерил присви очи. - Ще ми се сред стражниците да има някой с твоите познания. Баран се е сблъскал с нова загадка.
- Поредното убийство?
-И да, и не - въздъхна Дерил. - Този път смятат, че става въпрос за самоубийство. Поне така изглежда.
-Да не би да смята, че е убийство, направено да изглежда като самоубийство?
-Според него не е изключено и да е така. - Дерил повдигна вежди. - Баран дойде на вечеря. Защо да не отидем при него и да го помолим да ти разкаже повече?
Лорлън кимна и тръгна след възрастния мъж към вътрешността на къщата. Двамата влязоха в голяма гостна, чиито прозорци бяха покрити с хартиени паравани, декорирани с рисунки на цветя и растения. Млад мъж, малко над двайсетте, седеше в едно от луксозните кресла. Широките му рамене и леко гърбав нос веднага напомни на Лорлън за брат му Уалин.
Баран погледна към Разпоредителя, рязко се изправи и се поклони.
- Поздрави, Разпоредителю Лорлън - каза той. - Как се чувствате?
- Добре, благодаря - отвърна магьосникът.
- Баран - каза Дерил, предлагайки стол на Лорлън, - Разпоредителят се интересува от самоубийството, което разследваш. Можеш ли да му разкажеш подробностите?
Баран сви рамене.
- Те не са тайна, а просто загадка. - Той се обърна към Лорлън, който забеляза тревогата в сините му очи. - Една жена отишла при стражника на нейната улица и му казала, че е открила съседката си мъртва. Мъжът отишъл да разследва и открил жената с прерязани вени. - Баран замълча и присви очи. - Загадката е, че тя е била още топла и не била изгубила много кръв. Раните не са били дълбоки. Би трябвало да е още жива.
Лорлън поглъщаше думите му.
- Острието може да е било намазано с отрова.
- Разгледахме и тази възможност, но тогава значи е била използвана много рядка отрова, за която никой не е чувал. Всички отрови оставят след себе си следи, дори да е само върху вътрешните органи. Не открихме никакво оръжие, което е странно само по себе си. Ако някой си прерязва вените, оръжието, с което го е направил, обикновено остава в близост до тялото. Ние претърсихме къщата и открихме само няколко кухненски ножа, които бяха чисти и прибрани в чекмеджето. Съдейки по всичко, не е била и удушена. Но има някои детайли, които предизвикаха подозрението ми. Намерих отпечатъци, които не отговарят на обувките на никой от прислужниците, приятелите или членовете на семейството. В стаята, където беше намерена жената, прозорецът беше отключен и леко притворен. На перваза намерих отпечатъци от пръсти и петна, които приличаха на изсъхнала кръв, и когато отново огледах трупа, намерих същите отпечатъци върху китките й.