- Нейните ли?
- Не, отпечатъците бяха големи. Мъжки.
- Може би някой се е опитал да спре кръвотечението й и след като е чул приближаващите се гласове, е избягал през прозореца.
- Възможно е. Но стаята се намира на третия етаж, а стената е гладка и човек няма къде да се захване. Според мен дори опитен крадец ще срещне трудности при спускането по нея.
- Намерихте ли някакви отпечатъци по земята?
Младият мъж се поколеба, преди да отговори.
- Когато излязох отвън, за да огледам земята под прозореца, открих наистина странно нещо. - Баран очерта дъга във въздуха. Сякаш някой беше отпечатал идеален кръг в калта. В средата му се виждаха два отпечатъка от ботуши, същите като в стаята, а няколко други се отдалечаваха от къщата. Последвах ги, но те ме отведоха до калдъръма.
Сърцето на Лорлън прескочи един удар, след което се разтупа като полудяло. Идеален кръг в калта и скок от третия етаж? При левитацията магьосниците създаваха диск от сила под краката си. Той можеше да остави кръгъл отпечатък в мека почва или пясък.
- Може би това са стари отпечатъци? - предположи Лорлън.
Баран сви рамене.
- Или пък е използвал някаква стълба с кръгла основа. Това се оказа наистина странен случай. Но пък по раменете на жената не открих никакви рани, така че според мен тя не е жертва на серийния убиец, когото издирваме. Според мен той просто се е спотаил или пък ние не сме чували...
Прекъсна го звук на камбана. На прага се появи Велия с малък гонг и пръчка в ръка.
- Моля, заповядайте в трапезарията! - обяви тя.
Лорлън и Баран се изправиха и тръгнаха към нея. Велия погледна строго сина си:
- И не искам никакви разговори за тия ваши убийства или самоубийства на масата! Направо ще убият апетита на Разпоредите ля.
Денил гледаше пред прозореца на каретата появяващите се и изчезващи големи жълтеникави сгради на Капия. Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта и озареният от лъчите му град като че ли сам излъчваше топла светлина. Улиците бяха пълни с хора и карети.
През последните три седмици Денил нямаше минутка свободно време. Ако не беше зает със срещи или посещения при различни важни особи, той помагаше на Еренд в посолството. Успя да се запознае с почти всеки дем и всяка бел в кралския двор. Научи биографиите на всички магьосници от Гилдията, които сега живееха в Елийн. Отговаряше на въпросите на придворните или ги препращаше към съответните специалисти и договаряше доставките на елинско вино в Киралия. Записа имената на всички елийнски деца с магически потенциал и излекува една прислужничка, която се беше изгорила в кухнята на дома на Гилдията.
Притесняваше го, че беше минало вече доста време, а той дори не беше започнал проучването, което му беше поръчал Лорлън. Затова реши при първия удобен случай, когато разполага с няколко свободни часа да посети Голямата библиотека. Той изпрати на Тайенд съобщение, в което го питаше дали са разрешени вечерните посещения в Библиотеката и получи отговор, че може да отиде когато му е удобно. Затова когато разбра, че тази вечер ще е свободна, той вечеря по-рано и си поръча карета.
За разлика от Имардин, улиците на Капия се виеха хаотично. Каретата криволичеше напред-назад, от време на време се изкачваше и спускаше по някой хълм. Градските имения отстъпиха място на го леми крайградски къщи, които на свой ред бяха заменени от малки спретнати къщички. Каретата зави и Денил разбра, че се намира в бедняшкия квартал на града. Жълтеникавите камъни бяха заменени от дърво и други груби материали, а мъжете и жените, които вървяха по улиците, бяха облечени с по-долнокачествени дрехи. Макар квартала да изглеждаше по-представително от копторите, в които му се беше наложило да търси Сония, Денил беше поразен. Елийнската полица беше толкова красива, че видът на бедните й райони предизвикаха у него силно разочарование.
Оставяйки къщите зад гърба си, каретата пое по хълмовете, двете страни на пътя се ширеха полета, засети с тен, която се поклащаше на лекия бриз. Смениха ги засадени в редици вейрови лозя, натежали от гроздове, готови да бъдат обрани и складирани за приготвянето на вино. В овощните градини клоните на дърветата се превиваха от тежестта на плодовете и работниците винди, които всяка година идваха в Елийн за сезонна работа, събираха в кошници те си пачи и пиоре3.