Залязващото слънце оцвети небето в ярко оранжево, а каретата продължаваше да се отдалечава от града. Безпокойството на Денил се засили. Да не би кочияшът да не беше разбрал правилно указанията му? Той вдигна ръка, за да почука по покрива, но в този момент те завиха зад поредния хълм и пред очите му се разкри изумителна гледка.
Тъмната лента на пътя водеше до подножието на висока скала. Окъпан в лъчите на залязващото слънце, жълтият камък сияеше така, сякаш във вътрешността му пламтеше клада. Резките сенки очертаваха правилните ъгли, високите прозорци и изящните арки на величествена сграда, която Денил разпозна от илюстрациите в книгите.
- Голямата библиотека - прошепна благоговейно той.
В огромния портал, изсечен в скалата, беше разположена масивна дървена порта. Когато каретата се приближи до нея, Денил забеляза, че малкият тъмен квадрат в долния й ъгъл всъщност представлява врата с човешки размери, вградена в по-голямата порта. До нея се виждаше човешка фигура. Когато забеляза яркото разкошно облекло, Денил се усмихна. Той нетърпеливо забарабани с пръсти по облегалката. Щом каретата спря, Тайенд изтича напред и отвори вратичката.
- Добре дошли в Голямата библиотека, посланик Денил - изрече той с тържествен тон и се поклони грациозно.
Денил поклати недоверчиво глава:
- Още като ученик съм виждал тази сграда, нарисувана на картини. Но те по никакъв начин не могат да предадат величието, което се излъчва от нея. На колко години е вашата библиотека?
- По-стара е от Гилдията - заяви гордо и с леко самодоволство Тайенд. - По наши оценки е на седемстотин или осемстотин години. Някои стаи са още по-древни, както сам ще се убедите. Моля, последвайте ме, милорд.
Двамата преминаха през малката врата и Тайенд грижливо я отключи. Оказаха се в сводест коридор, чийто край тънеше в мрак. Преди Денил да успее да създаде магическо светещо кълбо, Тайенд се преведе през един страничен изход и те се озоваха в подножието на тъмно, осветено с факли стълбище.
Когато се изкачиха по него, Денил се озова пред дълга, тясна стая. От едната й страна се намираха прозорците, които беше забелязал от каретата. Те бяха огромни и запълнени с малки стъкълца, фиксирани в метална рамка. Нахлуващата слънчева светлина отразяваше на противоположната стена мозайка от златисти квадратчета. Столовете бяха разположени на групи от по три или четири, а на най-близкия седеше възрастен мъж.
-Добър вечер, посланик Денил. - Мъжът се поклони с предпазливата вдървеност на старец. - Аз съм Иранд, библиотекарят.
Иранд имаше дълбок, изненадващо силен глас, който подхождане на нечовешките мащаби на Библиотеката. Главата му беше покрита с редки бели коси и той носеше семпла риза и панталон, ушити от мека сива материя.
- Добър вечер, библиотекарю Иранд - отвърна Денил.
Устните на мъжа се разтегнаха в усмивка.
-Разпоредителят Лорлън ме информира, че ви е възложил задача, която трябва да свършите тук. Предупреди ме, че ще поискате да прегледате всички източници, които е проверил Върховният повелител по време на последното си посещение.
- Знаете ли кои са тези източници?
Възрастният мъж поклати глава.
-Не, но Тайенд има някакви спомени оттогава. Той беше помощник на Акарин и се съгласи да ви помогне в търсенето ви. - Старецът кимна на учения. - Познанията му по древни езици ще ви бъдат от полза. Освен това ще ви осигури храна и питие, ако имате нужда.
Тайенд кимна нетърпеливо и възрастният човек се усмихна.
- Благодаря ви - отвърна Денил.
- В такъв случай да не ви задържам. - Очите на Иранд като че ли проблеснаха. - Библиотеката ви очаква.
- Оттук, милорд - каза Тайенд, отправяйки се обратно към стълбището.
Денил го последва обратно в тъмния коридор. На рафтче от едната му страна бяха подредени няколко лампи. Тайенд се пресегна към него.
- Не се притеснявайте - каза Денил и над главите им се разлюля светлинният глобус. Сенките им се издължиха по пода. Тайенд погледна към кълбото светлина и присви очи.
- От тях ми се появяват петна пред очите. - Той протегна ръка и взе една лампа. - Може би ще ми се наложи по някое време да ви оставя сам, така че ще взема една със себе си.