С лампата в ръка Тайенд забърза по коридора.
- Това място винаги е било хранилище на знания. Тук съхраняваме един старинен документ отпреди осемстотин години, в който се споменава за Библиотеката или поне за книгохранилище, което още по онова време се е смятало за древно. Първоначално само няколко стаи са били използвани като библиотека. Останалата част от сградата е била населена от няколко хиляди души. Сега всички помещения са запълнени с книги и свитъци, плочици и картини, и освен това сме изсекли нови стаи в скалата.
Докато вървяха, Денил наблюдаваше как тъмнината отстъпи, пред тях като някаква прогонена от магия мъгла. Накрая те рязко спряха пред една глуха стена и тъмнината отстъпи наляво и надясно Тайенд сви вдясно и пое по коридора.
- Колко езика владеете? - попита Денил.
- Всички древни диалекти на Елийн и Киралия - отвърна Тайенд. - Нашите стари езици много си приличат, но колкото по-назад се вглеждаме, толкова по-големи са различията. Аз говоря съвременен виндо - научих го от слугите у дома - и малко лански. Мога да превеждам древни виндо и тентурски глифове, с помощта на речник, разбира се.
Поразеният Денил погледна спътника си:
- Никак не е малко!
Ученият повдигна рамене.
-Научат ли се няколко отначало, останалото е лесно. Някой ден ще науча съвременен лонмарски и древните лонмарски езици. Просто още не съм намерил повод да го направя. След това може пък да се прехвърля на сачаканските езици. Древните им диалекти много приличат на нашите.
След още няколко завоя и няколко стълби, Тайенд се спря пред една врата. Лицето му придоби необичайно сериозно изражение. С жест той покани Денил да влезе пръв. Магьосникът мина през прага и замря от възхищение.
От двете страни на широка пътека се издигаха безброй рафтове с книги. Въпреки ниския си таван залата изглеждаше толкова просторна, че задната стена не можеше да се види. На всеки сто крачки масивни колони поддържаха тавана. Лампи, окачени на тежки железни конструкции, осветяваха залата с оскъдна светлина.
От тази огромна зала лъхаше на древност. В сравнение с масивните колони и тежко надвисналия таван, книгите изглеждаха толкова крехки и преходни. Денил се почувства толкова незначителен и потиснат. Той можеше да прекара тук месеци, години, целия си живот, но плодовете на труда му щяха да оставят в Библиотеката следа, който можеше да се сравнява с отпечатъка на крилото на молец върху каменната стена.
-В сравнение с това всичко останало, което се намира в Библиотеката, е съвременно - рече Тайенд с приглушен глас. - Това е най-старата стая. Може би е на хиляди години.
- Кой я е създал? - ахна Денил.
- Никой не знае.
Денил тръгна бавно по пътеката, разглеждайки редките книги.
-А как ще намеря онова, което ми е нужно? - попита той с отчаян глас.
-Не се безпокойте! - Гласът на Тайнед, внезапно изпълнен с мъдрост и веселие, проряза угнетената тишина. - Приготвил съм ви всичко нужно в същата стая, която използва и Акарин. Последвайте ме
Тайенд тръгна с бодра крачка по коридора. След като подмина няколко шкафове с книги, той рязко сви встрани, тръгна между рафтовете и достигна до голямо каменно стълбище, което се издигаше към отвор в тавана. Прескачайки по две стъпала наведнъж, той поведе Денил към началото на широк коридор, със също толкова нисък таван. От двете му страни зееха отворени врати. Тайенд спря до една от тях и с жест покани вътре Денил.
Магьосникът се озова в малка стая. В средата й беше поставена голяма каменна маса, върху която бяха струпани няколко купчини книги.
- Пристигнахме - обяви Тайенд. - Това са книгите, които преглеждаше Акарин.
Книгите бяха най-различни: от малки книжки с размера на човешка длан, до внушителни томове, чието повдигане нямаше да е лесна задача. Денил започна да ги разглежда и да чете заглавията им, премествайки ги от една купчина на друга.
- Откъде да започна? - запита се той на глас.
Тейенд издърпа прашен том от средата на едната купчина.
- Тази беше първата, която Акарин прочете.
Денил погледна впечатлен към Тайенд. Очите на младия учен горяха от ентусиазъм.
- Толкова добре ли го помните?
Ученият се ухили.
- Човек трябва да има отлична памет, за да ползва Библиотеката. Как иначе би могъл да намери отново някоя книга, след като вече я е прочел?
Денил погледна към томчето, което държеше в ръце. „Магьоснически практики на племената в Сивите планини”. Датата под заглавието показваше, че книгата е на около петстотин години. Денил знаеше, че последните племена, населявали планините между Елини и Киралия, бяха изчезнали от лицето на земята горе-долу по това време. Заинтригуван, той отвори книгата и потъна в четене.