3 пиоре - малък плод с форма на камбанка.
Глава 8
Точно това беше целта му
- Значи просто ще седим и ще слушаме? - Ялдан се опитваше да се концентрира върху гласовете във Вечерната стая и смръщил вежди, шареше с поглед наоколо. Ротан потисна смеха си. Изражението на лицето на възрастния магьосник издаваше всичко. Всеки, който го видеше, щеше да разбере, че човекът усилено се опитва да чуе нещо.
Но в отсъствието на Денил Ротан имаше нужда от някой друг, който да „шпионира” останалите магьосници. Откакто в Гилдията се разпростираха скандалните слухове, касаещи Ротан, колегите му започнаха да се държат изключително предпазливо. Преди да започнат да говорят свободно, клюкарите винаги първо проверяваха дали той не е някъде наблизо. Затова Ротан реши да научи по-възрастния си приятел Ялдан на номерата на Денил.
- Ялдан, на лицето ти е изписано с какво се занимаваш.
Ялдан се намръщи:
- Какво имаш предвид?
- Ами когато ти...
- Лорд Ротан?
Ротан се сепна, вдигна глава и видя Разпоредителя Лорлън да стои до стола му.
- Да, Разпоредителю?
- Мога ли да разговарям с вас насаме?
Ротан се огледа и забеляза, че няколко магьосници, които стояха наблизо, ги наблюдават внимателно. Ялдан се намръщи, но си замълча.
- Да, разбира се. - Ротан се надигна и тръгна след Лорлън към една малка врата. При приближаването на Разпоредителя вратата се отвори и те влязоха в Банкетната зала.
Помещението беше тъмно. Над главата на Лорлън грейна едно светещо кълбо и се издигна към тавана, осветявайки голямата маса в центъра на залата. Разпоредителят отиде до най-близкия стол. Настанявайки се срещу него, Ротан се подготви за разговора, който отдавна очакваше с притеснение.
Лорлън го погледна, след което наведе поглед към масата. Той въздъхна и лицето му помръкна.
- Знаете ли, че за вас и Сония се носят слухове?
Ротан кимна.
- Знам.
- Предполагам, че Ялдан ви ги е съобщил.
- И Сония.
- Сония ли? - Лорлън повдигна изненадано вежди.
- Да - отвърна Ротан. - Преди четири седмици тя ми довери, че един от съучениците й е пуснал слуха и тя се притеснява хората да не му повярват. Казах й да не се тревожи. Клюките нямат дълъг живот. Рано или късно хората губят интерес към тях.
- Хм - намръщи се Лорлън. - Боя се, че от някои слухове не е лесно да се отървем. Вече няколко души дойдоха при мен, за да изразят безпокойството си. Те смятат, че една млада жена не трябва да живее под един покрив с магьосник.
- Преместването й на друго място няма да убеди тези хора, че слухът е безпочвен.
Лорлън кимна:
- Така е. Но поне ще сложи край на по нататъшните спекулации, които биха навредили и на двама ви. Сония трябваше да се премести в жилищата на учениците още когато започнаха часовете. - Той погледна в очите Ротан. - Не за да сложи край на слуховете, а за да им попречи да се появят. Разбира се никой не вярва, че между вас и Сония съществуват някакви неуместни отношения.
- Тогава защо трябва да се мести? - разпери ръце Ротан. - Тя така или иначе ще прекарва много време при мен, ще учи или просто ще вечеря. Ако сега отстъпим пред сплетните, скоро всеки момент, когато прекарваме заедно, ще бъде подлаган на съмнение! - Той поклати глава. - Да оставим нещата както са си и скоро всички, които са достатъчно глупави, за да повярват на този слух, ще се убедят, че нямат никакви доказателства за неприлично поведение.
Лорлън се усмихна кисело.
- Много сте убедителен, Ротан. Какво мисли Сония по въпроса?
- Разстроена е, разбира се, но се надява, че слуховете ще секнат веднага, щом любимецът на Гарел я остави на мира.
- Когато - ако - се премести при учениците от зимния набор?
- Да.
- Смятате ли, че ще успее да навакса с уроците за по-горния курс и ще се задържи там?
- С лекота. - Ротан се усмихна, без да се опитва да скрие гордостта си. - Тя учи бързо и е изпълнена с решимост. Последното нещо, което би искала, е да се върне отново в класа на Регин.
Лорлън кимна и отново погледна Ротан в очите.
- Аз не споделям оптимизма ви във връзка със слуховете, Ротан. Доводите ви звучат убедително, но ако сплетните не спрат, положението може да се влоши. Мисля, че Сония трябва да се премести. Така ще бъде по-добре за нея.
Ротан се намръщи. Нима Лорлън смяташе, че той е способен да вкара в леглото си своята ученичка, която на всичкото отгоре е три пъти по-млада от него? Но Разпоредителят го гледаше упорито и Ротан с ужас осъзна, че магьосникът наистина беше обмислял подмина възможност.