Как е възможно Лорлън да не му вярва! Как може да си помисли нещо такова! Нима Ротан е давал някога повод на Разпоредителя да се съмнява в него?!
Изведнъж отговорът се появи в главата му. „Всичко това е заради Акарин - помисли си той. - Ако аз бях научил, че най-близкият ми и най-стар приятел практикува най-ужасната магия и аз щях да спра да се доверявам на хората.” Ротан въздъхна дълбоко, обмисляйки думите си.
- Лорлън, само вие можете да разберете истинската причина и желанието ми да задържа Сония при мен - рече той с тих глас. - Тя и без това е достатъчно изплашена от това, че трябва да живее сред онези, които искат да й навредят, където тя ще бъде уязвима не само за другите ученици.
Лорлън се намръщи в недоумение, но после очите му леко се разшириха и той отмести погледа си. Изпъна гърба си и леко кимна
- Разбирам загрижеността ви. Сигурно е много изплашена. Но ако решението ми влезе в конфликт с мнението на мнозинството, това ще привлече ненужно внимание. Не мисля, че в жилищата на учениците тя ще бъде изложена на непосредствена опасност, но ще се опитам да отложа окончателното решение. Да видим дали слуховете няма да затихнат, както смятате вие.
Ротан кимна.
- Благодаря ви.
- Освен това - добави Лорлън след кратък миг на размисъл - ще следя отблизо този ученик Регин. Смутителите на реда са проблем, който трябва да бъде разгледан още преди дипломирането.
- За което ще ви бъда признателен - отвърна Ротан.
Лорлън се изправи и Ротан се надигна почти едновременно с него. За миг очите им се срещнаха и в погледа на Разпоредителя Ротан забеляза такава искрена мъка, че по гърба му пробягаха ледени тръпки. След това Лорлън се обърна и тръгна към вратата, която водеше към Вечерната стая.
Двамата се разделиха на прага и Лорлън се отправи към обичайното си място. Докато отиваше към собственото си кресло, Ротан усети погледите на останалите. Той запази сериозно и равнодушно изражение на лицето си. Ялдан го погледна въпросително.
- Нищо важно - отвърна Ротан, отпускайки се в стола си. - Та докъде бяхме стигнали? А, да. За това, че всичко се изписва на лицето ти. Ти изглеждаш ето така...
Щом чу почукването на вратата й, Сония въздъхна. Тя спря да пише и без да се обръща извика:
- Влез.
Вратата се отвори.
- Имате посетител, лейди Сония - каза Тания със задавен глас.
Поглеждайки през рамо, Сония видя застаналата на прага й висока жена, облечена със зелена мантия и черен пояс на кръста. Тя веднага скочи на крака и се поклони.
- Лейди Винара.
Сония погледна внимателно Повелителката на лечителите. Трудно беше да се разбере в какво настроение е - Винара винаги имаше суров и непристъпен вид - но сега сивите й очи изглеждаха още по-сурови от обичайното.
- Не е ли малко късно за учене? - отбеляза Винара.
Сония погледна към масата.
- Опитвам се да настигна зимния набор.
-Да, чух за това. - Винара махна с ръка към вратата, която се затвори с трясък. Миг преди това Сония зърна разтревоженото лице на Тания. – Бих желала да поговорим насаме.
Сония предложи на Винара да седне на стола й, а самата тя се настани на ръба на леглото си. Докато наблюдаваше как Повелителката на лечителите се настанява на стола и надипля мантията си, Сония усети как стомахът й се свива от притеснение.
- Знаеш ли, че за теб и лорд Ротан се носят определени слухове?
Сония кимна.
- Дойдох да ти задам няколко въпроса във връзка с тях. Трябва да бъдеш откровена с мен, Сония. Това е нещо много сериозно. Има ли нещо вярно в тези слухове?
- Не.
-Лорд Ротан не се е обръщал към теб с някои неприлични подложения?
-Не.
- Не те е... докосвал?
Сония усети как лицето й пламва.
-Не. Никога. Това са просто глупави слухове. Ротан никога не ме е докосвал, нито аз него. Повдига ми се дори от мисълта, че измислят за нас подобни неща.
Винара кимна бавно.
- Радвам се да го чуя. Не забравяй, че ако някой те уплаши или почувстваш, че някой се опитва да те принуди да направиш нещо, веднага можеш да се преместиш. Ние ще ти помогнем.
Сония потисна гнева си.
- Благодаря ви, но тук не се случва нищо такова.
Винара присви очи.
- Освен това трябва да ти кажа, че ако тези слухове се потвърдят и се окаже, че ти доброволно си участвала в това, положението ти в Гилдията ще пострада сериозно. Най-малкото Ротан ще изгуби наставничеството си над теб.