Разбира се. Регин щеше да е във възторг. Може би от самото начало се беше стремил точно към това. Сония стисна зъби.
- Ако се стигне дотам, Лорлън ще ме подложи на разчитане на истината.
Винара се изпъна и отвърна поглед.
- Да се надяваме, че няма да се стигне дотам. - Тя изсумтя - Извинявам се, че повдигнах тези деликатни теми пред теб. Трябва да разбереш, че мой дълг е да ги разследвам. Ако искаш да поговориш за нещо с мен, можеш да ме посетиш по всяко време. - Тя се изпрани и критично огледа Сония. - Ти си изтощена, момиче. Прекаленото учене ще те разболее. Трябва да поспиш.
Сония кимна. Винара излезе от стаята й. Момичето изчака, докато не чу да се затваря външната врата. След това се обърна и заудря с юмруци по възглавницата си.
- Искам да го убия! - изръмжа тя. - Искам да го хвърля в река Тарали със привързани камъни към краката му, за да не може никой да намери тялото му.
- Лейди Сония?
Чувайки плахия глас, Сония вдигна глава и отметна кичури и коса от лицето си.
- Да, Тания?
- К-кого искате да убиете?
Сония хвърли възглавницата на мястото й.
- Регин, разбира се.
-Аха. - Тания приседна на ръба на леглото. - За момент се притесних. Мен също ме разпитваха. Аз, разбира се, не им повярвах и за миг, но те ми изредиха толкова много неща, за които да внимавам и ами... аз...
-Не се притеснявай, Тания - въздъхна Сония. - Само един човек от Гилдията някога е опитвал нещо такова с мен.
Прислужничката се ококори.
- Кой?
- Регин, разбира се.
Тания се намръщи.
- И какво направихте вие?
Припомняйки си случилото се, Сония се усмихна.
- Едно полезно нещо, на което ме научи Сери.
Тя се изправи и започна да обяснява на Тания.
Когато Лорлън се върна в кабинета си в Университета, вече беше доста късно. По-рано същия ден неговият асистент лорд Оусън му беше донесъл пощата в малка кутия. Докато разглеждаше писмата, Лорлън беше открил малък плик, изпратен от Елийн. Той го остави на страни, за да го прочете по-внимателно вечерта.
Лорлън засили яркостта на кълбото си и извади писмото. Разпечата плика и с одобрение погледна към страниците, изписани с елегантния почерк на Денил. Младият магьосник пишеше не само красиво, но и много четливо. Лорлън седна в креслото си и зачете.
До Разпоредителя Лорлън.
Преди една седмица посетих за пръв поглед Голямата библиотеки и оттогава всяка вечер се връщам там, за да продължа проучването ми. Библиотекарят Иранд ми даде за помощник същия учен, който е помагал на Върховния повелител в изследванията му: Тайенд от рода Тремелин. Този човек има изключителна памет; той дори помни какви книги е проучвал Върховният повелител. Така че може да се кажи, че съм постигнал значителен прогрес.
Според Тайенд Върховният повелител си е водил дневник, където е преписвал откъси от книгите, прерисувал карти и вписвал своите забележки. Благодарение на Тайенд вече съм прегледал почти половината от източниците, от които се е ползвал Върховният повелител и съм си записал доста полезни неща, включително всички откъси, които според Тайенд са заинтригували Върховния повелител.
Сега пред мен се разкриват няколко направления за по-нататъшно разследване. Предполагам, че Върховният повелител се е намирал в същото положение. Повечето изискват пътуване до гробница, храм или библиотека в Обединените земи. Когато изчета всички източници, ще съм наясно и с всички възможности, които е обмисли Върховният повелител. След това ще трябва да избера една от тях за подробна разработка.
За да ми помогне да направя своя избор, Тайенд посети пристана, където се пази архив на всички пристигнали и отпътували чужденци Там се споменава за лорд Акарин, който пристигнал тук преди повече от десет години и няколко месеца по-късно заминал за Лонмар, след което се върнал в Капия, където се качил на друг кораб за островите Вин, за да се върне отново в елийнската столица месец по-късно. Други записки с по-късна дата не съществуват.
Имайки предвид информацията, която съм събрал досега, смятам, че е много вероятно Върховният повелител да е посетил Блестящия храм в Лонмар. Прилагам копия на записките ми.
Втори посланик на Гилдията в Елийн,
Денил.
Лорлън остави писмото на масата и разлисти приложените и записки. Те бяха изложени ясно и четливо, описваха и комбинираха късчетата информация от източници, които понякога датираха от векове преди основаването на Гилдията. Най-накрая, на последната страница, Денил беше добавил кратка забележка.