Намерих книга с описание на сачаканската война, написана скоро след края й. Книгата е изключително интересна с това, че авторът смята Гилдията за враг и я описва по доста неласкателен начин! След като приключа със задачата, ще се върна в Библиотеката, за да я изчета докрай.
Лорлън се усмихна. Ако знаеше, че Денил е толкова добър в разследването, досега хиляди пъти да се е възползвал от него. Макар младият магьосник да не беше открил все още нещо, което да използват срещу Акарин, той беше събрал огромно количество информация за кратко време. Надеждите на Лорлън, че той ще намери нещо полезно се засилиха.
Освен това Денил не задаваше никакви ненужни въпроси. Както се беше надявал Лорлън, младият магьосник се беше оказал достатъчно благоразумен, за да пази разследването си в тайна, без дори да знае причините за тази секретност. Ако Денил намереше нещо, което да го накара да си помисли, че Акарин практикува черна магия, Лорлън беше сигурен, че младият посланик веднага ще уведоми единствено него за това.
А после какво? Лорлън замислено сви устни. Може би щеше да се наложи да разкрие истината пред Денил. Разпоредителят беше почти уверен, че младият магьосник ще разбере опасността от преждевременен сблъсък с Акарин, особено след като научи, че Ротан и Сония са съгласни с плана на Лорлън.
Но засега беше по-добре да държи Денил в неведение. Достатъчно беше да му съдейства по всякакъв начин. Лорлън извади нов лист хартия и започна да пише писмо до Първия посланик на Гилдията на Елийн. След като приключи, той го запечата внимателно, адресира го до Дома на Гилдията в Елийн и го постави в друга кутия на бюрото си. На следващия ден лорд Оусън щеше да го изпрати по куриер.
Лорлън се изправи, прибра писмото и записките на Денил в кутията, където държеше особено важните документи. После укрепи магическата бариера, защитаваща кутията от външни лица, и прибра кутията в шкафа зад бюрото му. Докато излизаше от стаята, той си позволи да се усмихне.
„Акарин беше прав, когато каза, че съм избрал подходящия човек за поста на Втори посланик на Гилдията в Елийн”.
Глава 9
Мисли за бъдещето
- Не можеш ли да ми дадеш нещо по-семпло? - попита Сония, хванала сребърната четка за коса в ръка.
-Ох, и това ли? - въздъхна Тания. - Нищо хубаво ли няма да вземете със себе си?
- Не. Нищо ценно и нищо, което ми харесва.
- Но вие оставяте толкова много неща - какво ще кажете за тази красива ваза? От време на време ще ви нося цветя. С тях стаята става много по-уютна.
- Свикнала съм да живея и в много по-лоши условия, Тания. Когато се науча да крия и да пазя нещата си, може да взема някои книги. - Сония огледа съдържанието на кутия, която лежеше на леглото й. - Това е всичко.
Тания въздъхна. После взе кутията и я изнесе от стаята. Сония последва и откри Ротан, който крачеше напред-назад из гостната Щом я видя, той бързо се приближи до нея и я хвана за ръцете.
- Ужасно съжалявам, Сония - започна той. - Аз...
- Не се извинявай, Ротан - прекъсна го тя. - Прекрасно знам, че си направил всичко по силите си. Може би е по-добре да отида.
- Глупости! Бих могъл...
- Не. - Тя срещна спокойно погледа му. - Аз трябва да се преместя. Ако остана, Регин ще се постарае да им осигури някакви улики. А ако целта му е да ти отнемат наставничеството, така или иначе може да опита. Тогава учителите няма да ми обръщат никакво внимание и аз няма да мога да направя нищо.
Ротан се намръщи отново.
- Не съм се замислял за това - изръмжа той. - Не е редно някакъв новак да създава толкова проблеми.
Сония се усмихна.
- Не, но той няма да ми попречи да го надмина, нали? Двамата ще продължим да работим заедно.
Ротан кимна.
- Разбира се.
- Значи ще се срещнем пред Магьосническата библиотека след час?
-Да.
Тя стисна ръцете му и ги пусна, след което кимна на Тания. Прислужничката вдигна кутията и я отнесе до вратата. Когато Сония излезе в коридора, тя се обърна и се усмихна на Ротан.
- Всичко ще бъде наред.
Той с усилие успя да й се усмихне. Сония се обърна и тръгна бързо по коридора, следвана от Тания.
В жилищата на магьосниците имаше много хора, доста повече, отколкото беше обичайно за волник сутрин. Сония избягваше погледите на магьосниците, които срещаше, защото знаеше, че няма успее да скрие гнева си. Докато слизаха по стълбите, тя чу Тания да мърмори нещо за справедливост, но не я накара да повтори. През последните няколко дни се беше наслушала на достатъчно такива изказвания.