Докато се сбогуваше с Ротан, тя се беше показала като доста смела, отколкото бе в действителност. Озовеше ли се в жилищата на учениците, повече нямаше отърване от Регин. Можеше да заключи вратата на стаята си с магия - Ротан й беше показал как да го направи - но тя беше сигурна, че Регин щеше да намери начин да се добере до нея. А тя не можеше да стои заключена през цялото време.
Това бе отмъщение за оскърбяването на Дома му. Тогава трябваше просто да го събори на земята и да си тръгне. Но тя си беше отворила устата и го беше обидила и сега той нямаше да остави нещата просто така. Край с надеждите, че ако не му обръща внимание, той ще се отегчи и ще я остави на мира.
Сега не само учениците шепнеха името й по коридорите. Тя беше подслушала достатъчно разговори между магьосници, за да знае какво мислят за нея. Всъщност никой не се интересуваше откъде се беше появил този слух. „Подобни слухове не би трябвало изобщо да се появяват” - беше казал един от учителите. Съжителството с Ротан изглеждаше подозрително, особено като се имаше предвид миналото й. Като че ли всяка жена от копторите беше уличница!
Освен това беше чувала много хора да питат защо за нея трябва да се правят изключения. Всички ученици живеят заедно, значи и тя трябва да е при тях.
Сония стигна до изхода на сградата и тръгна през двора. Задушната лятна горещина отдавна бе преминала и денят бе приятно топъл. Тя почувства как от каменните плочи лъха топъл въздух.
Досега никога не беше посещавала жилищата на учениците Само веднъж, когато двамата със Сери се бяха промъкнали в Гилдията, тя беше надникнала през прозорците и беше видяла стаите, малки, семпли и без никаква украса.
До входа стояха няколко групи ученици. Щом я зърнаха, разговорите им секнаха, неколцина приближиха глави и зашепнаха нещо. Докато ги подминаваше, тя им хвърли бърз поглед и влезе вътре.
Коридорът беше пълен с народ. Сония устоя на изкушението да потърси познати лица. Тания сви вдясно и почука на една врата.
Докато чакаха, Сония наблюдаваше учениците в коридора с крайчеца на окото си. Тя се зачуди къде ли е Регин. Не можеше да не се наслади на поредната си победа.
Вратата се отвори и един сух, и слаб воин погледна към Сония. Тя се поклони и си спомни за всичките оплаквания и мърморения, които беше чула за директора на ученическото общежитие. Никои не харесваше Аринд.
- Така. Ето те и теб - рече студено той. - Последвай ме.
Той тръгна по коридора, който бързо опустя и се спря пред една близка врата. Бравата й изщрака и пред очите й се разкри една стая, също толкова обикновена и малка като онази, която си спомняше.
-Никакви промени в стаята - каза Аринд. - Гостите не трябва да остават след вечерния гонг. Ако смяташ да отсъстваш през нощта, бъди така любезна да ме предупредиш поне два дни предварително. Стаята трябва да бъде поддържана чиста и спретната. Ако трябва, викай прислужничка. Ясен ли съм?
Сония кимна:
- Да, милорд.
Той се обърна и се отдалечи. Сония се спогледа с Тания, влезе в стаята и се огледа.
Помещението беше малко по-голямо от досегашната й стая, имаше легло, шкаф за дрехите й, бюро и няколко рафта. През прозореца се разкриваше гледка към Арената и градините. Тания остави кутията на леглото й и започна да я разопакова.
- Не видях онова момче - отбеляза тя.
-И аз. Но това не означава, че той или някой от групичката му не ни наблюдават отнякъде.
- Добре, че сте близо до входа.
Сония кимна, взе тетрадките, писалките и листовете хартия от кутията и започна да ги подрежда по чекмеджетата на бюрото.
-Аринд сигурно иска да ме наглежда. Да се убеди, че не оказвам лошо влияние.
Тания изсумтя грубо.
-Прислужниците не го обичат много. На ваше място не бих му се навирала в очите. А къде ще се храните?
Сония повдигна рамене.
-Ще вечерям с Ротан. А иначе... в столовата, най-вероятно. Може да успявам да се шмугвам вътре, да грабвам нещо и да се измитам преди Регин да се появи.
- Ако искате аз ще ви нося храна.
-Няма нужда - въздъхна Сония. - Само ще станеш обект на заяжданията на Регин.
-Ще идвам с някой от другите прислужници или пък ще пращам човек с храна. Няма да позволя да гладувате заради това момче.
-Не се притеснявай, Тания - увери я Сония. - Така, всичко е разопаковано. - Тя притисна дланта си към вратата на шкафа, след това към чекмеджето на бюрото. - Всичко е заключено. Да вървим при Ротан в Библиотеката.
Усмихвайки се, Сония избута прислужничката през вратата, заключи я и тръгна към Университета.
- Какво е това в джоба ми? - Тайенд измъкна лист хартия и го погледна. - Ах, да, записките ми от архива на пристана. - Той ги прегледа и се намръщи. - Акарин е отсъствал шест години, нали?