Лорлън внимателно преглътна солената супа.
- Интересно ми е доколко миналото й ще попречи на напредъка й. В края на краищата в наш интерес е да, тя да се адаптира към нашата среда, да реализира потенциала си, затова от време на време проверявам как стоят нещата.
- Обмисляш приемането и на други ученици от нисшите съсловия?
Лорлън се намръщи.
- Не. А ти?
Акарин отмести поглед и леко повдигна рамене.
-Понякога. Може би не трябва да пренебрегваме толкова голяма част от населението. Пропускаме огромния им магически потенциал. Сония е живото доказателство за това.
Лорлън се засмя.
- Дори ти няма да успееш да убедиш Гилдията да опита.
Такан се завърна с голям поднос и го постави на масата между Лорлън и Акарин. После взе празните купички и ги замени с чинии. Когато прислужникът отново излезе, Акарин започна да си взима от разнообразните ястия, подредени върху подноса.
Лорлън последва примера му. След като се поуспокои малко, той въздъхна доволно. Наистина беше приятно да седне на маса и да похапне както трябва. Набързо приготвената храна, която похапваше в кабинета си, не можеше да се сравни с готвените ястия.
- А ти имаш ли някакви интересни новини? - попита той. Акарин започна да му разказва последните новини от кралския двор, без да спира да похапва от вкусотиите.
-Похвалиха ми новия ни посланик в Елийн - каза той. - Казват, че елийнските момичета не свалят очи от него. Майките се надпреварвали да му представят дъщерите си, но той само разговаря учтиво с тях, без да показва особен интерес.
Лорлън се усмихна.
- Убеден съм, че си прекарва добре времето. - Изведнъж усети, че е настъпил подходящият момент да разпита Акарин за пътешествията му. - Завиждам му. За разлика от теб аз така и не можах да попътувам, а сега не знам дали изобщо ще намеря време за това. Дали случайно не си си водил дневник по време на пътешествията ти? Помня, че докато бяхме ученици, си водеше.
Акарин го погледна замислено.
- А аз помня, че един определен ученик използваше всяка възможност, за да прочете какво пише в дневника ми.
Лорлън се засмя и наведе поглед към чинията си.
- Това беше преди много време. Сега просто ми се иска да прочета преди сън някоя история.
- Не мога да ти помогна - каза Акарин, въздъхна и поклати глава. - Дневникът ми и всичките ми записки бяха унищожени в края на пътуването ми. И досега ме е яд, че не направих копие. Понякога ми се иска да повторя пътуването си и отново да събера всички данни Но за съжаление задълженията ми ме задържат в Киралия. Може би като остарея, пак ще замина нанякъде.
Лорлън кимна.
- Значи трябва да търся другаде приключенски истории.
Такан се върна да отнесе подноса, а Акарин започна да му предлага различни книги. Лорлън кимаше и се опитваше да изглежда заинтересован, но мислите му препускаха в съвсем различна посока. Доколкото познаваше Акарин, той със сигурност си беше водил дневник. Дали в него се споменаваше черната магия? Наистина ли беше унищожен или Акарин лъжеше? Възможно бе да е скрит някъде в резиденцията. Дали би могъл да се промъкне вътре някой ден и да го потърси?
Когато Такан донесе десерта, плодове пиоре, сварени във вино, Лорлън вече беше осъзнал безумието на своята идея. Ако Акарин забележеше, че някой е ровил във вещите му, щеше да заподозре, че е възможно някой да знае тайната му. Не, по-добре беше да изчака с надеждата, че Денил ще успее да открие нещо.
Глава 10
Плодовете на усърдния труд
- Сония успешно взе всички изпити на полугодието, лорд Киано - обяви Джерик. - Преместих я в този клас.
Осем чифта очи се обърнаха към Сония. Учениците седяха в полукръг пред учителското бюро. Тя огледа лицата им, опитвайки се да разчете израженията им. Никой не й се усмихна, но и никой не я погледна презрително.
Учителят беше нисък, набит виндо със сънени очи. Той кимна на директора и на Ротан, след което се обърна към Сония.
- Моля, вземи си един стол и седни при останалите.
Сония се поклони и отиде до стената в дъното, където бяха натрупани свободните столове. Тя си взе един и огледа учениците. Всички седяха с гръб към нея и тя не можеше да види лицата им. Притесняваше се, че на някой няма да му хареса, че е седнала до него. Тя бавно понесе стола си към тях и точно тогава един от учениците я погледна и леко й се усмихна. Тя се приближи до него и със задоволство забеляза, че той отмести стола си встрани, за да й направи място.
Ротан и Джерик си тръгнаха. Щом стъпките им затихнаха в коридора, лорд Киано се прокашля, огледа класа и продължи лекциите си.